Есе от друг автор
от so_on на 01 април 2006, 04:39
Веднъж попаднах на едно есе,което много ме заитригува. Не знам точното име на авторката(помня, че беше едно момиче), но си знаех,че ще ми потрябва някой ден. Сега е един от тези моменти, в които имах нужда, намерих го и го прочетох, понеже си го бях преписала. И реших да го споделя с вас, защото то заслужава според мен да бъде видяно и почувствано!
Надявам се да ви хареса и на вас и в някои трудни(или още по-добре - в хубави) моменти да ви помогне!
Ето го и него, цитирано дословно:
" Твърде много болка има в този свят!
Тя те гледа от всеки ъгъл на улиците и те моли да я приютиш, виждаш я в очите на миновачите, тържествувуваща заради победата си, среща те, когато най-малко нея очакваш. Тя е навсякъде. Но става наистина страшно,когато намери за обежище твоето сърце. Оттам трудно можеш да я изгониш.
Толкова хубаво е да я усещаш, когато тя се казва Любов, Приятелство, Доверие... Всичко е наред и ти не подозираш, че вълшебният свят, в който си попаднал, може да се окаже ад, че звезздите горе на небето, кото сега докосваш, може да те пратят право надолу. В бездната. Там, където за слънце ще имаш тъмнината, за звуци ще имаш плача, а горчивите сълзи ще бъдат водата...
Тогава вземаш категорично и недвусмислено решение. Никога повече да не бъдеш мамен, никога повече да не приютяваш болката в сърцето си, никога повече да не й позволяваш да прави каквото си иска с душата ти - никога повече да не вярваш на Любов, Приятелство, Доверие... Затова променяш нещо в себе си. Добавяш нещо - една броня. Тази броня я използваш за защита - тя огражда сърцето ти. Опустошеното вече сърце, доколкото можеш , възстановяваш и след това стоманена обвивка - тя не пропуска болката в сърцето!
Защо не се замислиш само за миг?
Тази крепост, в която поствяш сърцето си, няма да позволи болката да навлиза отново. Но щастието и радостта също няма да могат да проникнат вътре и да стоплят скованото, почти каменно сърце... Какво представляват бронята, която покрива сърцето ти, и крепостта, в която пазиш душата си? Та те те променят изцяло. Вместо да ти помагат, те всъщност не те ли отдалечават все повече и повече от живота? Та ти вече си безчувствен...
Замисляш се, нали?
Може би само хората, които истински обичат живота, ще рискуват. Нима не си струва да те боли, ако преди това си бил щастлив, нима не си струва да страдаш, ако знаеш, че след това ще се усмихнеш? Нима е без значение за теб, че си докоснал звездите, въпреки че си се опарил?...
Аз бях сложила броня и бях се затворила в крепост. Исках да се спася, а всъщност потъвах още повече. Чудя се колко ли щастливи мигове, колко весели усмивки, колко нежни погледи съм пропуснала само и само да не усещам болката.
И ти искаш да бъдеш щастлив, нали?
И знай, че колкото повече удари получава широко отвореното ти сърце, то толкова по-издръжливо става. Искаш да се усмихваш, да обичаш някого, да имаш приятели - на това е способно само незащитеното сърце...
Не се опитвай да защитиш сърцето си. Позволи му да живее."