"Пътят" Кормак МакКарти
Мда, това на корицата е Виго Мортенсен в екранизацията на книгата,
очаквана тази година. Филмът изглежда страхотно и аз с нетърпение
очаквам да тръгне по кината. Но да се върнем на самата книга.
Историята:
Сюжетът започва с баща и син, събуждащи се в студената, сива утрин
някъде из това, което са били САЩ. Иде зима и студът ги пронизва в
малкия им бивак, омотани в мръсни одеяла, найлони и прочие парцали. Но
още с първото описание на мъртвия пейзаж около им читателят разбира, че
те не са обикновени бездомници и идещата зима не е каква да е.
Иде реч за ядрената зима, обвила руините на Земята от неизвестен брой години, но поне 6-7, тъй като детето е родено
след
неописания никъде подробно от автора катаклизъм, довел Земята до
смъртта й и човечеството до последните му дни. Двамата нямат имена в
книгата - те са просто "Мъжът" и "Детето" (факт, който само добавя към
страхотните внушения
), и малцината други оцелели, които срещат по пътя си, също нямат лични
имена - те са просто Старецът, Крадецът и т.н.) - човеците вече нямат
нужда от имена, когато всичко е мъртво около тях.
Историята
се върти около борбата за оцеляване на бащата и детето в опустошената,
покрита с пепел Америка, състезанието им с идещата от север зима и
отчаяната надежда да стигнат "на юг" и после да се доберат до "морския
бряг", където може би има живот.
По пътя си те срещат всички ужаси
на умиращата цивилизация, посипана с гробна прах, която прави дори
снега от вечните облаци да вали черен. Тук-там има редки проблясъци на
надежда, късмет и смях, но те са дори по-страшни от трагедиите заради
измамността си. И заради мигновеността си.
Какво ме впечатли в книгата:
Като закоравял фен на апокалиптична и пост-апокалиптична литература
подходих към книгата с малко подозрение, изхождайки от опита си и
самочувствието, че съм изчел почти всичко по темата. До известна степен
е така - книгата не предлага нищо качествено ново откъм пейзажи на
изпепелени градове, мумифицирани трупове по улиците и лудостта на
повечето оцелели. Но интензивността и погребалният мрак на повечето
описания създават усещане за тегота и реализъм далеч над обичайното.
Пък и в мнозинството подобни съчинения има тук-там оцелели градчета,
хора, борещи се за ново начало и прочие. В тази книга всичко е
концентрирано върху двама души и самотното им пътешествие, а надеждата
за човечеството, доколкото изобщо я има, е съвсем на заден план.
Психологическата
одисея на двамата, изразена в кратките им диалози, е помитаща. Тук ще
отбележа и малко странният стил на автора, съзнателно пренебрегнал
половината правила на правописа - в книгата няма почти никакви
апострофи, маркери за пряка реч, дори запетайките липсват сериозно.
Често две реплики от двама различни герои са на един ред и нищо не ги
отделя ортографически. Това прави четенето малко тромаво в началото, но
някак си добавя към усещането за обреченост и придава облика на нещо,
писано на един дъх едва ли не от очевидец, не искащ да остави
граматиката и стилистиката да му се бъркат в записките.
Мъжът и
Детето говорят малко и рядко, но неказаното между тях достига до
читателя по-бързо и ясно от думите в текста - от години не съм чел
нещо, позволяващо толкова пълно надникване в душите на героите и
толкова разголващо ги отвътре, на моменти дори създаващо малко
некомфортно воайорско усещане у читателя
Да разкривам повече от сюжета и линиите му обаче би значело да ограбя
от преживяванията на бъдещите читатели, затова преминавам на частта с
оценяването.
Плюсове: - невероятно увлекателна - започнах я в късната вечер и на следващия ден по обед беше прочетена, а аз бях замаян.
- реалистична - авторът никъде не нарича катаклизма "ядрена война", но
по описанието е очевидно. Да, така би изглеждал светът, ако... Ужасно е.
- лична и съкровена - връзката и зависимостта между двамата е
сърцераздирателна, едно изречение още на четвърта страница ме накара да
усетя
онази буца в гърлото: "Then they set out (...), shuffling through the ash,
each the other's world entire."
- лесно четивна - авторът не търси слава в сложен и помпозен стил, дори
напротив. Повествованието е почти лаконично на доста места.
Минуси: - кратка
- няма и 300 страници, и то с някакъв странен, длъгнест шрифт.
- изключително мрачна и депресираща - ако търсите надежда и убежище
срещу лошата карма, вземете "Мечо Пух". Сериозно. В тази книга няма да
ги намерите. Макар че има я и идеята, че човек се усеща щастлив да
живее
сега, а не в ада, описан в книгата.
- тук-там има по някой момент, развит недостатъчно или пък сцени с
повече подробности от необходимото, но това е строго субективно - в
няколко разговора с приятели посочвахме коренно противоположни примери
за горните моменти, което беше доста странно (и интересно)
Обща оценка:
10/10
Не смятам, че съм прекалено щедър, а и мина седмица, откак я прочетох и впечатленията ми са се поуталожили вече.
Затова оценката не е 20/10.
Книгата на последните две години за мен.
