Почти интуитивно двете момичета усетиха тласъка и извикаха в един глас:
-    Да изчезваме!
"Ха-ха, в такъв случай се казва: „Щастие, едно, две, три" и се пляска с ръце”, помисли си Пестицидното момиче, докато прескачаше стъпалата през две. Съзнателно или несъзнателно не се ориентираха към асансьора. След по-малко от две минути бяха на паркинга, а трясъкът зад тях се усилваше. Продължиха да тичат една до друга без да се обръщат назад. Когато се обърнаха, успя да ги достигне единствено пушилката от срутващия се Мол.
-    Жалко, промълви Случайното момиче, правеха хубаво капучино в Панорамното барче.
-    Да изчезваме, преди околността да се е изпълнила с пожарникари, полицаи и медици. Не можем да помогнем на пострадалите, останали под срутванията.

***
На безопасно разстояние двама мъже безизразно гледаха как Молът се срутва. Молът беше конструиран така, че при проблем да се срутва вертикално, а не да хвърчат отломки в радиус от два километра. Ударната вълна не бе засегнала луксозната сграда, където обикновено дебнеше снайперистът.
-    И къде се беше покрил досега, попита го Мейкъра. Такова раздвижване се получи покрай блога – нови муцуни, полицията постоянно слухти, някакви роботи-убийци, а ти се шляеш по Мачу Пикчу с Ани. На нищо не прилича твоята безотговорност! На Ейс му излезе пяна на езика да се разправя с тия женки – на една й откраднали обиците, другата застреляла бамана, а Фрости да вземе да занесе шлифера на Лорда на химическо. Удар ще получа, ей, а ти се мотаеш.
-    Нямаше начин, единствено в Мачу Пикчу можех да науча някои тайни от Стария Шаман. Клод Малкия и Сло и паралелните им превключвания са нищо в сравнение с него. Пък и Ани, знаеш я, имаше какво да правим заедно, :)
-    И сега какво ще правим?
-    Ами надявам се противниците ни да са останали под руините. Скоро ще разберем. Всеки момент трябва да дойде Лорда с пожарникарските костюми и колата. Тогава екип Делта ще се впусне в спасителна акция, за да установи какво точно се е случило с Мола. А момичетата?
-    Стига вече, инструктирани са при проблем да се свържат с Фрости и тя ще ги настани на сигурно място. Пък и те не са вчерашни. Видя колко бързо изчезнаха от там. Ето го и Лорда, давай да ходим да се преобличаме в квартирата.


***
Фрости бъркаше ядно някаква манджа и й идваше да нахлупи тигана на главата на Ейс. Откъде само им хрумна да взривяват Мола. Вярно, че се оказа, че Лирикът е бил на обучение при някакъв Шаман и се е научил да прикрива мислите си и сега без проблем можеше да мине покрай всякакъв фейс контрол. И все пак да я зарежат да готви тук и да бъде едва ли не хотелиерка, а те да се развяват из паралелните светове и да правят далеч по-интересни неща. Оф, само да измъкнат Щепселинка от Онази (Онзи), ще им покажат на тези мъже! Добре поне, че двете момичета й помагаха в приготвянето на вечерята, едното правеше салата, а другото месеше питка. Ще сменят хляба за тостер с нещо по-вкусно. Почти бяха приключили с приготвянето на храната. На вратата се звънна и Фрости отиде да посрещне Мейкъра и Лирика.
    - Знаеш ли, прошепна Пестицидното момиче на другото, беше ми приятно заедно, но се налага да се разделим. Отзовават ме, получих съобщение от Ковчежника. Утре ще трябва да се явя на уреченото място. - На ушите й се поклащаха сините халцедони.

Следваща глава