Хм...май ме нямаше прекалено дълго време.
Работа...
Да звучи доста 'лейм" като оправдание. Всъщност импулсите за блогиране у мен са на приливи и отливи. Кратки приливи и адски продължителни отливи.
Причината за новата "вълна" е едно интервю на Kieron Gillen.
Споменавал ли съм за него?
Един от най-големите, съвременни гейм-журналисти и мой личен кумир.
Човека е ОГРОМЕН - вярвайте ми зная какво говоря - и думите в интервюто му за пореден път ме убедиха в това.
[Катка преистория]
Става дума за автора на "The New Game Journalism" - есе, родено в един от онези благословени моменти на вдъхновение, което уви се случват толкова дяволски рядко в живота на един автор.
Грандиозна и смела идея сама по себе си - да зарежем утъпканите пътища в гейм журналистиката; да изотавим клишираното: "разчленяваме играта на съставните й части и анализираме поотделно за целите на едно гейм-ревю"; призив за по...холистичен подход в писането за игри; намек (или по-скоро натъртване), че там някъде има нещо повече, нещо много повече от изтърканата схема "превю/ревю"; че за игри може да се пише и... от душа и сърце.
Всеки който се интересува пълния текст е тук:
http://alwaysblack.com/blackbox/ngj.html
[край на кратката предистория]
Аз съм един от верните, направо фанатични последователи на това верую, на това кредо, на тази идея, на тази революционна нова концепция.
Такъв между впрочем е и всеки олд скуул фен на Gamer's Workshop. Тук малко ще се отклоня от темата, но според моето лично виждане някога това списание беше живото, печатно олицетворение именно на тази идея; носеше този дух - на бунтарската, нова гейм-журналистика; онази която се стремеше да говори за същността на играта, за...душата й, не да се заяжда за смехотворнии неща; да й измисля недостатъци в името на оплювъчния елитаризъм и криворазбраната хардкорщина.
Та човека говори за тия неща. Малко от тях бяха разбрани правилно, почти нито едно от тях не бе приложено на практика. Моята теория е, че света на съвременната гейм журналистика не е узрял все още за подобна дръзка идея.
Поне не и света на българската гейм журналистика, характерен с това, че всъщност не съществува.
Обикновено у нас в такива случаи се пита "каква журналистика"?
Нормално - след като на тази професия се гледа с пренебрежение и към популярната максима, че в България всеки разбира от футбол и политика спокойно може да се добави "...и от гейм-журналистика/игри".
Тъй де - всяко форумно уонаби открай време живее с идеята, че няма нищо по лесно от това да се пише за игри. Че какво толкова - играеш игрички, колко му е да седнеш и да понадращеш това онова.
Уотевър - това е дълга, тегава и неприятна тема, да не я подхващаме.
Думата ми беше за Гилен. Умни неща казва човека.
Да вземем например една от най-актуалните напоследък теми - печатна vs. web гейм преса.
Цитирам:
"One of the big things, especially if you hang out at web forums, is that people say, “all game magazines are shit, and they never have anything interesting to read about and I haven’t read a magazine in five years… since EDGE was good…” etc. I think to myself, “How the fuck would you know?” The best magazine in the world could come out tomorrow, but it would fade to obscurity, because no fucker’s going to take a chance on it, and read it."
Ами да - като се замислиш си е баш така.
Особено ми допаднаха и мислите му за добавяне на лайфстайл секции в типично геймърски списания:
Цитат:
"M: Do think that a magazine that would have more lifestyle references and articles (including books and films) аlongside games would have a better chance?
K: I don’t think it works, to be honest with you. I think the main reason why lifestyle content appears in games мagazines is because someone on staff wants to blag free CDs. As far as I’m aware, that’s the only reason people do it."
Хехех - казах ли ви, че човека е готин аз ;)
На финала - за преизвестената смърт на печатните списания за игри:
"I also think that if someone is going to buy a games
magazine, even though they can probably find all the information on the internet for free, you’ve got to assume they’re buying it for a reason. The reason being that they want something to read."
Това последното си струва да се замисли над него човек. Вижте - уеб пресата е доста тегаво занимание.
На първо място - сроковете. Не че при печатните издания няма срокове, но при нтернет публикациите те са два пъти по-къси и три пъти по жестоки. Спазването им е абсолютен императив. Читателя очаква от теб информация и то в максимално съкратени срокове. Напрежението е още по-сериозно отколкото в нормалните издания.
На финала това което се получава като текст...ми често не е особено качествено, акцента е върху информативността, не върху нестандартния, оригинален подход. На финала - нищо за четене. Сухо инфо.
Прибавете към това и немаловажния факт, че то и сега повечето автори по гейм списанията пишат толкоз вбесяващо клиширано и некадърно че чак боли и... получавате същото (че и по-скапано) качество, но пренесено онлайн. Да не споменаваме, че уеб пространството поначало е безплатно и ограничения за обема просто липсват. В резултат повечето автори пишеши онлайн как да кажа...оливат се малко. Всъщност - доста. Тотално пренебрегват факта, че текста им все пак ще се чете от живи хора - повечето от които нямат много излишно време за губене и именно по тази причина са се спрели на онлайн варианта за осведомяване.
Ботъмлайна от всичко това е: бг игралната преса смърди и прехода към онлайн формат няма да я оправи особено.
Донякъде е успокояващ факта, че причините и тенденциите в това отношение не са български патент, но това не ни оправдава особено.
|