Преди милиарди години Земята била райско кътче. Хората били миролюбиви. Живеели мизерно, но пък прродосъобразно. На никого не му минавало и през ум, че един ден собственият му дом - Земята - ще бъде погубен благодарение на него.
Живеели си така миролюбиво и чисто хората, осъвършенствали и умовете и телата си..., но с познанаията, които придобивали, и красотата се появила и потребността. Потребност нещата да се вършат с по-малко усилия, потребност от повече свободно време, повече възможности за забавление, потребност от изявяване в различни социални, културни и научни области, потребност да притежаваш най-доброто, най-новото, потребност от пари и власт. А с потребностите дошли и алчността, завистта, лицемерието, егоизма... Хората разбрали, че природата е източник на блага, възползвали се от тях, радвали се на успехи, на уют - на новата си кола, новото си естествено палто, на неща като телевизия, пътешествия с различни моторни средства... - самозабравили се. Черпали, черпали от природата, забравили да се грижат за нея и да я обичат. Тя заленяла, запустяла, повехнала - появили се болести, бедствия, изгубила блясъка си, защото на никого не му пукало за нея.
Но един ден, докато се разхождал в парка, младеж на име
Те-Ри чул как някой плаче. Плачът идвал иззад едно огромно, старо, много красиво и зелено дърво, обвито в лияни - дърво на около 500 години. Приближил се и що да види? - красива млада жена, с пурпурна рокля и тъмнозелена коса, плачела безутешно.
- Какво Ви е, мадам? Добре ли сте? Защо плачите? - попитал загрижено
Те-Ри.
- Остави се, младежо! Как да не плача! Дадох на хората красотата си, мистериите си, толкова много истини..., а те ми се отблагодариха като потъпкаха целия ми труд, нещата за които работя от милиарди години, за да не им липсва нищо и да са щастливи.
- Вие се шегувате. Как така от милиарди години? Никой не е живял толкова дълго.
- Напротив, момче. Просто хората вече са толкова заслепени и обсебени от себе си и собственото си благо, че не забелязват заобикалящия ги свят.
- Как тогава аз Ви забелязвам? ...иии ... Вие съвсем не приличате на човек на милиарди години? Не бих Ви дал повече от 35. Коя сте Вие? - Аз съм майката Земя -
ГеЯна. Тук съм, за да вразумя тази обезумяла сган и да й дам урок, но сама няма да мога да се справя. Ще ми трябва помощ. А ти ме виждаш, защото сърцето ти е отворено към живота, към природата, защото имаш чиста душа и си способен да обичаш... Затова те каня да станеш част от спасяването на Земята и ти връчвам този червн пръстен. Той управлява една от земните стихии - любовта.
- Много благодаря,
ГеЯна! Можеш да разчиташ на мен. А аз съм
Те-Ри. Ще те запозная с моите приятели. Сигурен съм, че и те ще те подкрепят като се включат в мисята по спасяване на Земята.