По време на обожавания от мен София Филм фест успях най-накрая да гледам един филм, който отдавна чаках - "Мотоциклетни дневници"

Няколко неща ме привлякоха към този филм. Първо, базиран е на дневника на самия Ернесто Гевара, преди да стане известен като Ел Че и на дневника на приятеля му Албетро Гранада. Второ, главната роля играе Гаел Гарсия Бернал ("И твоята майка също", "Любовта е кучка", "Лошо възпитание"). Пояснявам: не припадам по Гаел Гарсия Бернал, но той си е много добър актьор, не може да се отрече. Трето, филмът ... не е американски.

А след като го видях, макар и в омразната ми Зала 1 на НДК (много народ, някакви телефони звънят, лудница), казвам, че е един от най-добрите филми на феста. По настроение принадлежи на групата хипарски книги "По пътя" и "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет" - след филма адски ти се иска да запрашиш на някъде. Но също така, той представя един много различен Че, от този който си свикнал да си представяш. Поне аз. А и да си призная, преди филма не знаех, не се бях интересувала, че той е бил лекар. Срамота направо. А филмът, поне при мен, успя да постигне желания ефект. Не че се превърнах в последователка на Че, но ми стана ужасно симпатичен като човек ... макар да знам, че това си е една малко или много напудрена история, като на филм ...

P.S. (02.04.20005): И тъй като току-що едно птиче ми каза, че в постинга ми филмът изглежда като ведра екранизация по пътепис, предупреждавам: "Мотоциклетни дневници" е една доста тежка социална история за бедността, дискриминацията и несправедливостта в Латинска Америка. За тежестта, която те затиска, когато станеш свидетел на много жестоки истории на човешката бедност и несполука. За това, което, според филма, е накарало Ернесто Гевара да поеме пътя, който ще го превърне в "Ел Че"; за мъката на един континент, където демокрацията има странно значение ... където някои са много "по-равни" от другите ... само още един фитил пускам: аз плаках на филма, а вие?