avatar

Градината на окованите джуджета*

приказка
Имало някъде,в град ли,село ли,една изоставена градина.Сред нея си стояла една необитаема къща.Дали стопаните се били преселили в един по-добър свят или заминали да търсят по добър живот по света,вече никой не си спомнял.
  Точно в тази изоставена градина десетина джуджета намерили своя дом,в замяна те се грижили доколкото е възможно за дърветата и останалите растения в нея.Те знаели,че всичко в този свят има душа.
  Денем те се криели във високата трева или  стоели в къщичкитге си в корените на дърветата.Нощем излизали по своите си джуджешки работи.Случвало се някой окъснял минувач или заседял се клиент на кварталната кръчма да мине покрай изоставената градина.На другия ден и двамата разказвали,че от нея се чувало говор,музика  и някакви малки странно облечени хора щъкали из високата трева.Но никой не им вярвал,казвали им , или че са били изморени или са ударили едно-две питиета в по-вече.
А и осветлението в тази част било толкова слабо,че само правело  странни сенки,отколкото да върши някаква работа.
Една нощ ,джуджетата така са увлекли в своите занимания и игри,че не забелязали изгряването на слънцето.
Тогава на едно от тях хрумнало да се престорят на градински джуджета.Застанали неподвижно,но по-лека,лека се разчуло че някой поставил  градински  фигури в изоставената градина.На хората им харесала идеята и понеже градината нямала собственик,почнали да ги взимат  и да ги носят в своите си градини.
Ала нашите герои били свикнали да са винаги заедно и това хич не им харесало,затова друго от тях предложило да с евържат със синджири към дърветата в които са домовете им.Да,но пък се явил нов проблем,сега пък вземали да ги наобикалят търсачи на скрап.
Затова джуджетата са принудили да потърсят помощта на други приказни герои,с които  д им а спретнат една ужасяваща нощ.Оттогава никой вече не влизал в градината им дори и през деня.
Заживели  спокойно те,докато един ден случайно преминаващ човек не харесал градината и къщата сред нея.Как я е купил и от кого ,не знам и не мога да кажа.
Оставил джуджетата,защото така му харесвало даже сложил и други градински фигури,подстригал тревата и орязал изсъхналите клони на дърветата.Станало много по-красиво,но джуджетата тъгъвали за старата неподстригана градина,но не това бил най –големият им проблем.Стопанинът оставил синджирите ,но за беда им сложил и катинар.На следващата нощ най старото и опитно джудже им казало:
-Вижте,вече няма как да живеем тук,както досега.дайте да си потърсим нов дом,част от тях се съгласили- а други не.
Новият стопанин бил много разочорован и учуден,че всяка сутрин част от красивите му фигурки ги нямало в градината му.Къде ли не се оплаквал,какво ли не правил,но  така и не разбрал че красивите джуджета не били само глинени фигурки ,но имали и душа.
Така минавали дни,седмици,месеци.Останали само две джуджета,които трябвало  да бъдат освободени от останалите,но дали  от дългото вързване и стоене на едно място,пък и градината вече не била в края, а била и осветена,забравили да се движат.Ако с случайно сега минете покрай тях ще ги познает
e само по тъжният им поглед
__________________________________________________________________
*Всички прилики с действителни лица и събития са случайни