Няма да пиша весели неща, ама хич. Мислех да пиша как съквартирантите се оправяха снощи, а аз се правех, че спя, но… Но има по-важни неща.
Ще започна с цитат от една моя любима книга:
„Той не знаеше с подробности какво става в невидимия лабиринт, където водеха пневматичните тръби, но можеше да предполага в общи линии. След като се сверяха и съберяха всички необходими корекции за определен брой на „Таймс“, броят се преиздаваше, оригиналът се унищожаваше и вместо него в архива се завеждаше уточненият брой. Този процес на постоянни поправки се прилагаше не само за вестниците, но и за книги, периодични издания, брошури, плакати, листовки, филми, звукозаписи, рисунки, фотографии — за всякакъв вид литература или документи, които биха могли да имат някакво политическо или идеологическо значение. Миналото се актуализираше ден след ден и почти минута след минута. По този начин с документи можеше да се докаже, че е вярна всяка прогноза на партията; в архивите не се допускаше никакво съобщение или мнение, което би противоречило на изискванията на момента. Историята като стар пергамент се изтриваше и се пишеше наново толкова пъти, колкото беше необходимо. И не съществуваше начин да се докаже, че е била направена фалшификация. В най-голямото отделение на Архивния отдел, много по-голямо от това, в което работеше Уинстън, се трудеха хора, чиято единствена задача бе да издирват и събират забранени и подлежащи на унищожение книги, вестници и всякакви други документи. Броеве на „Таймс“, които може да са били пренаписвани десетина пъти поради промени в разположението на политическите сили или несбъднали се пророчества на Големия брат, се съхраняваха в картотеките с първоначалната си дата и не съществуваше никакъв друг брой, който да ги опровергае. Книгите също се събираха повторно, преписваха се многократно и неизменно се преиздаваха, без дори да се спомене, че са били извършени корекции. Дори писмените инструкции, които Уинстън получаваше, и свършеше ли работа с тях, неизменно веднага изхвърляше, никога не съобщаваха, нито дори намекваха, че става въпрос за фалшификация: винаги се казваше, че има пропуски, печатни грешки или неверни цитати, които в интерес на точността трябва да се поправят.”
Къде е връзката ли? Ами там е работата, че някой хора са чели „1984” повече отколкото трябва и са решили да претворяват идеите от книгата в реалният свят. И не къде да е, а тук в България, и не с какво да е, а с едно от най-бруталните зверства извършени на българските земи!
Аз вярвам в Европа и общочовешките ценности. Вярва, че трябва омразата между народите да бъде оставена в миналото.
Но това, което не мога да разбера е така ли ще процедираме вече. Ще пренаписваме историята си ежедневно съобразно моментната идеологическа постановка ли? Точно като в „1984”. Преди 1989 г. учебниците по история бяха едни, после други… Та какво сега? Ще отречем и омаловажим Баташкото клане? След това можем да забраним изучаването на „Под игото”.
Историята е жестока, гадна и нещата, които са ставали в Батак са шибана свинщина. Свинщина от типа на „Възродителния процес”, който обаче никой не тръгва да преразглежда и омаловажава! България приема своите исторически грешки, защо такова една наша съседка се опитва да „изпере” цялата си кървава история и да се опита да влезе в Европа като справедлива, хуманна и демократична европейска страна, каквато определено не е в момента! Та в историята на тази ни съседка няма такова нещо като „Арменски геноцид”… Да, може да забраним даже самото съществуване на „Арменци” на Яворов?!
Банда германци идват да обясняват как всъщност стояли нещата тук в Батак през 1876 г. Нещата били преувеличени. Вероятно, но това ли е начина? Знаете ли, че в Германия със закон е забранено отричането на Холокостта. Всъщност не само там а и в Австрия, Чехия, Полша, Холандия, Литва, Румъния и къде ли още не. Та ако тези начетени германчета решат да се правят на умни и да изказват твърдения от типа, че жертвите на Холокостта не били толкова и, че събитието се преекспонира…. Какво ще им се случи ли? Ами ще бъдат бити, ебани и вкарани в затвора (максималната присъда е пет години!), като стой та гледай!
А дали Холокостта е бил това, което знаем за него? Не разбира се! Нещата наистина вероятно са поизкривени, малко преекспонирани…
НО!
Но не това е важното. Идва момент в който е важно да се помни това, което е станало… Даже не точно да се помни, а дадено събитие да седи като символ и урок за грешките на човешката цивилизация. Няма значение дали са избити 6 милиона евреи или по-малко. Важното е да не повтаряме това безумие.
И сега за Батак… Не е важно колко хора са загинали там, важното е, че това събитие е символ на етническа и верска нетърпимост, прераствала в безумно и безсмислено клане над цивилни.
Пак казвам, че трябва да забравим враждите между народите и тесногъдието и ограничеността на национализма! Но не смятам, че това трябва да бъде постигнато с пренаписване на историята и забрава.P.S. Който не е чел репортажа на МакГахан, може да го стори на линка по-долу:http://www.attackingthedevil.co.uk/related/macgahan.php
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви