avatar
0 0 гласа

Една много, много дълга статия

Здравейте и за тази година! :) 

Щом четете това, значи сте добре, за което ви поздравявам. Дали се мръщите или се усмихвате си е ваша работа, но важно е, че сте все още тук. Пак ще ви занимавам със сърдечността на народа человечески ... ти, аз, той, комшията с бургията и циганчето дето изхвърля боклука до коша за смет, но не и в него ... За всички нас и затова дали сме загубили или намерили нещо близо до или далече от сърдечната област.

Миналата година публикувах "Кръв от къртица", който влезе в програмата на американските училища по литература. Днес продължаваме пътуването в душевността на автора на този разказ с едно много, много дълго интервю ... дълго и нормално .... колкото и странно да звучи. 

Защото, дами и господа, "нормалното" днес е вече гротескно изкривена жажда за внимание, а това тук си е "нормално" от старата школа ... 

Приятно четене! 

https://impressio.dir.bg/interview/zdravka-evtimova-nie-horata-sme-chasovnitsite-na-boga