Човекът е развил езика, уж, за да се разбира със себеподобните си, а паралелно с това непрекъснато измисля начини как околните да НЕ го разбират. Тук няма да пиша за шпионаж, нито за сложни кодирания на инфо, а само за обикновения човешки стремеж околните да НЕ разбират за какво си говорим, когато имаме да си кажем нещо тайно или просто да одумваме някой особено неприятен. Най-честият случай е да не споменаваме имена или просто да подменим името с временно „работно” название само за дадения момент.

Честно казано никога не съм се замисляла защо хората си измислят шифри и кодове и защо самоограничават езиковия си изказ, но сигурно е заради тръпката за споделяне на неща, които не ни влизат в работата или просто казано заради едната клюка.

Е. не че съм клюкарка, аз дори съм винаги последна на опашката на селската новина, но честно казано има тръпка в това злобничко да се одумва някой, особено, ако е наоколо и не си дава сметка за какво иде реч.

Проблемът е че с всеки познат си измисляме различни кодови думички и накрая или се обърквам тотално или откривам, че говоря на някакъв измислен, фантазен език.

Примерно емигрантската ни работна групичка си има свой език. Понеже повечето местни знаят малко сръбски, заради туристите, а някой дори свободно си говорят онзи западнобългарски диалект, писан на развалена сръбска машина, дето за по-толерантно наричаме македонски, та заради тези знаячи и разбирачи се налага ние да си говорим наш език, чрез който да си се разбираме само по между нас, а останалите често се чудят защо не ни разбират нито дума, като в същото време са сигурни, че разбират останалите ни сънародници.

И така ето примери  от речника емигранта в наше село:

 

ХЛЕБАРКИ – албанците /местните ги наричат жълтите, но аз не знам защо/. Ние ги наричаме хлебарки, защото където полазят отърване няма. Ако някоя от нашите направи грешката да викне на помощ хлебарка, това автоматически означава да остане без работа, защото хлебарките винаги предлагат по-евтина цена на труда, най-често взимат на половина спрямо нас.

 

СВЕТУЛКИ – това са шефовете на хотелите, защото минават след нас да проверяват дали сме свършили работата, както трябва. За толкова години тук така и не разбрах какво означава това, но след като по десетина години стоя на една и съща работа явно съм налучкала как трябва.

 

СМЪРДУЛКИ – това не са онези миризливи буболечки дето полазват и оставят смрад след себе си, това се сръбските туристи. За сега те са най-мръсни от всички. Спят с пясък, пълнят си хладилниците с пясък, а бе, човек като влезе в стаята на сръбски турист може да си помисли, че тия хора идват на пясък - не на море.

 

ПЕПЕРУДКИТЕ – това са емигрантките, които все си търсят работа и все не намират или като намерят бягат от нея, защото им е тежко. Винаги ми е било странно от къде имат пари за хляб, но като се замисля те или са женени за някой местен мухльо или възнамеряват да се оженят за такъв, когато някога той реши да се разведе.