Живеело някога малко момченце. То още било бебе и не знаело други думи освен „мама" и „тате".
Но
ръцете, краката и очите на момченцето вече можели да говорят. Една нощ,
когато лежало в своето креватче, те започнали да се карат кой от тях е
най-важен.
- Ние сме най-важните! - твърдели очите - Без нас краката нямаше да знаят къде да отиват, а ръцете - какво да вземат.
- Не, ние сме най-важните! - спорели ръцете - Да, очите виждат, но ние сме тези, които си играят с играчките.
- Всички грешите, най-важните сме ние! - викали краката - Ние сме тези, които ви водят при играчките.
Един вълшебен елф, който живеел до книжките с приказки в библиотеката до леглото на момченцето, чул този спор.
- Всички сте много глупави! - казал им той - Не виждате ли, че сами
по себе си сте безпомощни? Но заедно съставяте едно пъргаво и силно
тяло. Важни сте, само ако работите заедно, тъй че тялото да може да
тича, да си играе и да разглежда света. Дали са ви много важна задача
- да пазите момченцето и да му помагате във всичко. А какво правите
вместо това - карате се!
Когато ръцете, краката и очите чули думите на елфа, те се засрамили.
Осъзнали, че ВСИЧКИ те са много важни за момченцето и това ги направило
щастливи. Те никога повече не се карали, но станали приятели и винаги
работели заедно. Така бебето порастнало и станало едно щастливо и весело
момче, защото там, където има хармония и пиятелство всички са щастливи и
весели.