Медийната свобода в България пада още в класацията на „Репортери без граници”

от arebe magare на 22 април 2021, 16:16

 

България губи едно място в класацията на „Репортери без граници” за свобода на медиите

България губи едно място в класацията на "Репортери без граници” (RSF) и вече е 112-а, показва публикуваният във вторник годишен индекс за свободата на печата.


Индексът, който  всяка година оценява свободата на словото в 180 държави и територии, показва, че журналистиката –  основната ваксина срещу вируса на дезинформацията, е напълно или сериозно възпрепятствана в 73 от страните, а в други 59 държави търпи ограничения. Така общият процент на държавите, включени в проучването, където са регистрирани проблеми със свободата на словото, достига 73%. Медийната среда в тези страни е определена като „много лоша“, „лоша“ или „проблематична“, съответно в картата на медийната свобода по света са отбелязани с черен, червен или оранжев цвят.

България остава на последно място в Европейския съюз. В региона на Балканите единствено Турция се представя по-зле – 153-о място. В доклада на “Репортери без граници” за страната ни е записано:

Малкото критични журналисти са постоянно подлагани не само на клеветнически кампании и тормоз от страна на държавата, но и на сплашване и насилие. Ситуацията с медиите е много тревожна, защото никой не проявява интерес към разследването или осъждането на насилието над журналисти. През септември 2020 г. журналистът на свободна практика Димитър Кенаров бе бит и задържан от полицията. През март миналата година маскирани биха разследващия репортер Слави Ангелов пред дома му. Друг разследващ журналист Николай Стайков получи смъртни заплахи през юни 2020 г., след като пусна документален филм за корупция на високо ниво в съдебната система. Журналистите често са призовавани и разпитвани от полицията за своята работа, докато политиците и олигарсите поддържат отношения, белязани от корупция и конфликти на интереси, с проправителствените медии. Делян Пеевски, олигархът, който беше най-прословутото въплъщение на това недопустимо състояние на нещата, продаде своите медии, но влиянието му върху медиите продължава да бъде проблематично. Правителството разпределя европейско и друго публично финансиране за медии в пълна липса на прозрачност и това насърчава медиите, които получават такова финансиране да се отнасят благосклонно към властта. В същото време съдебният тормоз над независими медии, като Биволъ и групата „Икономедиа“,  представлява постоянна заплаха за свободата на печата. През юни 2020 г. един от собствениците на „Икономедиа“ Иво Прокопиев най-после беше оправдан  по обвинения, които изглежда са били политически мотивирани.

Данните анализирани в допитването на RSF, които измерват ограничаването на достъпа до информация и пречките при отразяване на новини, потвърждават опитите и мерките за ограничаване на работата на журналистите. Съответният индикатор показва драматично влошаване. Пандемията е използвана като причина да се откаже достъп до източници на информация и да се ограничи работата на терен.  Дали обаче тази практика ще бъде загърбена, когато пандемията приключи? Данните от проучването показват, че за журналистите от Азия, Близкия Изток и Европа е все по-трудно да разследват и отразяват чувствителни теми.

Проучване на Edelman, международна компания за комуникации и маркетинг, разкрива обезпокоително ниво на обществено недоверие към журналистите през тази година, като 59% от анкетираните в 28 държави казват, че журналистите умишлено се опитват да заблудят обществеността, като разпространяват информация, за която знаят, че е невярна. Но в действителност плурализмът в журналистиката и сериозните репортажи служат за борба с дезинформацията и „инфодемията“ – манипулирана информация и слухове.

„Журналистиката е най-добрата ваксина срещу дезинформация“, каза генералният секретар на „Репортери без граници“ Кристоф Делоар. „Но за съжаление правенето и разпространението на журналистика са твърде често блокирани от политически, икономически, технологични и понякога дори културни фактори. Като отговор на заразната (виралната) дезинформация, която прекосява границите благодарение на дигиталните платформи и на социалните мрежи,журналистиката е основното средство, гарантиращо че общественият дебат се основава на разнообразни и доказани факти.”

"Емблематично съвпадение е, че докладът на “Репортери без граници”, излиза в деня, в който най-после започва делото за задържането и полицейското насилие над журналиста Димитър Кенаров. Усърдието, с което институциите прикриваха случилото се е показателно за отношението към журналистите и свободата на словото в България”, коментира Ирина Недева, председателка на АЕЖ – България.

„Истинската и критичната журналистика е антидот срещу дезинформацията. Видяхме, че политиците използват темата за дезинформацията, за да обвиняват политическите си опоненти и да неглижират медиите, в които срещат критика вместо възхвала. Истинският антидот на инфодемията е професионалната и смелата журналистика”, посочи Недева, която освен председателка на българската секция на АЕЖ е и специална представителка на международната Асоциация на европейските журналисти по темата дезинформация.

Тази година само 12 от 180-те страни в индекса (7%) могат да претендират, че предлагат благоприятна среда за развитие на журналистика. За сравнение, техният брой миналата година беше 13 държави (8%). Германия вече не е сред страните, където медийна среда  се определя като „добра“ (спад с две позиции до 13-о място). Десетки немски журналисти бяха нападнати от поддръжници на екстремистки и конспиративни групи по време на протестите срещу ограниченията, наложени в борба с пандемията. Първите места в класацията традиционно се заемат от скандинавските държави – Норвегия, Финландия, Швеция и Дания, пета е Коста Рика, следвана в топ 10 от Нидерландия, Ямайка, Нова Зеландия, Португалия и Швейцария. На 11-о и 12-о място са Белгия и Ирландия, а 13-а е Германия.


Източник: Асоциация на европейските журналисти (АЕЖ)-България, 20 април 2021 https://aej-bulgaria.org/
 

 
Ето я и цялата листа:
https://rsf.org/en/ranking_table



 

КОНСЕРВАТИВНИЯТ МЕДИЕН ОБРАТ В БЪЛГАРИЯ

Manufacturing Consent by Noam Chomsky & Edward S Herman

Вестник „Телеграф“ и голите снимки на трета страница

През 2018 година бе закрит вестник „Култура“. Други издания, които също приемаме за либерални, а някои от тях в известна степен и за леви, на свой ред бяха спрени. Ето защо в тези случаи не става дума за изолирани решения или просто за приумица на отделен милионер, влязъл в ролята на меценат. За закриването им официално бяха посочени финансови трудности, ...


Резюме: През последните няколко години в българските медии се разгръща консервативна вълна. Тя засяга много аспекти на съдържанието и атакува преди всичко либерални и леви гледни точки. Текстът анализира голите снимки на Страница 3 на най-големия български всекидневник „Телеграф“ като част от този консервативен обрат. Снимките претендират да са форма на невинна еротика, но анализът разкрива, че те са част от широко разгърнат сексизъм на изданието. Проследени са идеологическите ефекти от подобна форма на репрезентация на жената. Консервативният подход се опитва да спечели съгласието на жените за предварително отредените им роли в обществото.





Saving the medias book cover
https://www.hup.harvard.edu/catalog.php?isbn=9780674659759
Harvard University Press – March 2016

First published as Sauver les médias : Capitalisme, financement participatif et démocratie. Editions du Seuil et La République des Idées, 2015.
Other editions: China (CITIC Press Corporation), Germany (BECK Verlag), Italy (Bompiani), Japan (Tokuma Shoten), Korea (Geulhangari Publishers), Portugal (Temas e debates), Romania (Comunicare.ro), Serbia (Akademska Knjiga), Spain (Anagrama), Turkey (Kültür).


https://juliacage.com/books/sauver-les-medias/saving-the-media-english/


 
Асоциацията Кътче от света

Information is a public good

The time has come to act and reconquer our media!

Citizens and journalists have every right to become shareholders of their media

Un Bout du Monde allows citizens to become shareholders of media outlets through crowdfunding campaigns

Un Bout du Monde supports journalists and employees willing to become shareholders of their media

Our commitment to democracy

The overall power of the association depends on you alone.

Our movement is funded solely by your donations and membership fees.

our main principle :
one donation = one vote

General assemblies are open to all members, regardless of the amount of your donation.







Мюнхенската харта (1971) или
Декларация за правата и задълженията на журналистите
https://fr.wikipedia.org/wiki/Charte_de_Munich


Declaration of the Rights and Duties of Journalists
https://accountablejournalism.org/ethics-codes/International-Declaration