***
от
Chopar
на
26 септември 2009, 21:28
Категории:
Поезия
Етикети:
поезия
,
втора световна война
Сняг.
Поле.
И моята душа.
Смъртта лети с неутолима жар.
Впива се в плътта.
Небе в очите - живота иска да задържи.
Небето избледня.
Побеля като полето.
Самотна е смъртта.
Самотна като полето,
където небето побеля.
Посвещава се на всички загинали войници / независимо от тяхната националност/ по време на касапницата на Втората световна война из безбрежните полета на смъртта.