Преди всичко искам да ви разкажа някои неща за себе си. Като бебе съм бил страшно ревлив и съм млъквал единствено когато ме качат в кола. На три годинки съм можел да покажа част от колата щом ми я кажат ("Къде е радиаторът?"). На четири знаех всички пътни знаци. На десет почнах да се уча да карам, седнал в скута на баща ми. На 12 карах сам, с възрастен в колата. На 14 без колебание шофирах съвсем сам, ругаейки по останалите идиоти, неспазващи правилата.

Докато всички момчета в основното училище събираха картинки на коли и мотори, и обсъждаха максималната им скорост, аз говорех само за автобуси и камиони. Любимата ми игра беше да сложа една тепсия за волан и да да си играя на автобус. Пишех си табелки с маршрута и номера на линията на стари парчета хартия и си представях че возя хора.

И днес си взех изпита за категория Е. За несведущите, това ми дава право да карам всичко, което се движи по пътя, стига да не вози пътници. Като се замисля, не ми и трябва да возя пътници. Мога да изкарам и категория за автобус, защото там изпита е по-лек.

Категория Е ми дава право да управлявам влекачи, тежащи по 40 тона. Известни са още като "кралете на пътя", защото са най-големите машини, които имат право да се движат без специално разрешение.

Като се замисля, това е единственото нещо, което искам да работя. Свободата да разчиташ единствено на себе си, без началник на главата. Непрекъснатото движение и срещите с нови хора. Ако щете -- самото усещане, че единия цилиндър на камиона има обема на целия двигател на Мерцедес S-класа. Задните гуми на влекача тежат колкото лека кола. Ти си господаря на всичко -- машината е под твой контрол, и ако нещо се обърка, няма на кого да се сърдиш, освен на самия себе си.

Това е. Просто исках да се похваля, че една детска мечта се е превърнала в реалност.