Живял някога един африканскикрал. Той имал много близък приятел, с когото били израснали заедно. Този приятелимал навика винаги, каквото и да се случи в неговия живот - добро или лошо, да казва:“Това е добре!”.
Един ден кралят отишъл на лов. Приятелят приготвил пушките, но изглежда объркалнещо с едната от тях. Когато кралят стрелял, пушката гръмнала настрани и отнеслапалеца на дясната му ръка. Приятелят наблюдавал какво се е случило и верен на навикаси, казал: “Това е добре!”. На което разгневеният крал отговорил: “Не! Това НЕ Е добре!”. И го изпратил взатвора. След около година, кралят отишъл на лов в една много опасна местност. Канибалиго хванали, вързали и до вечерта го завлекли в своето селище. Събрали дърва, донеслидълъг кол и завързали краля за него. Когато го доближили до огъня, забелязали, чепалецът му липсва. Понеже били много суеверни, те никога не ядяли човек, комутонещо липсва. Затова отвързали краля и го пуснали да си върви.
Когато се прибрал, той се замислил дълбоко за случилото се и за приятеля си, койтовече седял цяла година в затвора. Отишъл при него, освободил го и му казал: “Ти беше прав! Наистина беше добре, че палецътми отлетя.”. И след като му разказал премеждието си, проплакал: “Чувствам се много виновен. Мисля, че това, коетонаправих с теб, беше много лошо!”. “Не!” - отговорил приятелят - “Това беше добре!”.
“Кое беше добре? Честоя една година в затвора?”
“Ако НЕ бях в затвора,щях да бъда с теб при канибалите!...” - бил отговорът.