Днес се загубих в София. Попаднах на едно място, не знаех къде съм. Не бях много сигурна и къде искам да отида. Е най-лесното беше да питам някого за ориентация. Първото което ми дойде на ум беше да попитам на къде е НДК. Оказа се, че съм сравнително далече и трябва да сменя 2 трянспорта до там. Батерията на GSM-а ми беше паднала. А вътрешно ми беше пусто. Седнах сама в едно кафене, изпуших една цигара, взех си разни работи за ядени, които в последствие изхвърлих. Станах и тръгнах към НДК. Вървях на сляпо, не бързах, не се притеснявах. Около мен минаваха коли, хора, животни. Вървях в указаната посока и това беше. Стигнах до един от големите центрове (City center Sofiq един от тези). Влязох вътре, разглеждах коледната украса, лъскавите витрини, хората, които изглеждаха като манекени. Токова лъскаво облечени, толкова студени, порцеланови. Проблема не беше, че не мога да се прибера, а че не занаех къде отивам. В последно време загубих себе си. И сега това физическо загубване, ме накара да се замисля какво искам аз. Към какво се стремя? Защо? Може би защото исках да съм щастлива и се хаващах за разни неща с идеята, че те са моето щтастие. А дали е така? 
Срешнах случайно един познат, който също отиваше към НДК. Двамата стигнахме до там. Колко лесно е някой да те упъти за посоката. Но защо ли, така не ставаше и с душата и сърцето ни. Знам какво искам, но когато тръгна към целта, и се опитам да правя само правилните ходове, все нещо се случва. Искам да кажа нещо- мога да си замълча или да го кажа. Ако замълча, не стигам до никъде, ако кажа, може да нараня някого. И в двата случая не получавам това, което искам. Тръгвам да подреждам живота си, а имам чувството, че всичко се сгромолясва отгоре ми. Надявам се, че с наближаването на празниците всичко ще се подреди. Понякога когато се отпусна по течението, нещата се подреждат от самосебе си. Сигурно и сега ще стане така. 

Пожелавам на всички весели празници. Обичайте и бъдете обичани.:)