Точно преди месец посрещнах изгрева на брега. Може всеки ден да посрещаш изгрева, но усещането на първи юли е някак си...по-различно...Особено...

   Дишаш с пълни гърди соления морски въздух и си мислиш...за различни неща или спираш да мислиш...Ставаш свидетел как слънцето се измъква от сянката, прави сутрешната си морска баня и...денят се ражда.

   За тези десет дни още няколко пъти посрещнах изгрева, но не е същото...Липсва сякаш настройката и усещането за нещо първо...За Джулая...

    Понякога се питам от къде тази любов към морето?

   Къде е морето и къде е полето?

   Е, вече не се и питам...

   А иначе...морето си е същото...Имало го е преди нас, ще го има и след нас...

   Само дето "постройките" са вече на самия бряг...Следващ етап - на пясъка...Още по следващ - наколни жилища...

   А ето ви и малко морска прохлада...В тази "жега"...