Наскоро Маргарита Петкова навърши 50 години. И понеже много я обичам, реших да ви обърна внимание върху нея.

Мисля си, че е задължително, в сайтове като този, да обръщаме внимание на наистина стойностните имена в българската поезия.

В тази връзка - едно предложение: Защо да не вземем да направим нещо като рубрика или каталог, където да събираме нашето отношение към имената в българската литература - познати и непознати, но задължително - обичани.

Аз поне поставям началото с тази статия за Маргарита Петкова, като обещавам, че ще има и още.

Или за Маргарита, но не по Булгаков.

От Стоян Радулов

"Аз съм жена, дарена с много любов. Благодаря на Господ за всички тези мъже, които са ме обичали!"
                                       (Маргарита Петкова)

Беше студена зимна вечер през 97-ма. Във Военния клуб в София имаше концерт-промоция на млади певци. В самия му край красива жена със страхотни сини очи дотътри стол на сцената, седна аристократично, метна крак връз крак и с френско "р" започна да рецитира за "голямото плюскане за нейна сметка", за "поредния посред чумата пир", когато "всеки кръгъл и ръбест идиот предъвква нейното име и го клейми"... Залата потъна в онова особено мълчание и абсолютната тишина на обсебването, когато и мушица да бръмне, ще я чуеш. Всеки поглед бе предназначен за жената на сцената - фучащата й поезия бе обзела всички:

И концертът, и певците отидоха... по дяволите (образно казано, в стил Петкова). Всеки си тръгна с една Маргарита и с нея си легна. А ние - тайфата и тя - от дума на дума и от градинката пред "Кристал", та в "Максим" (ресторантът-мазе-сцена №2 на Военния театър). Там Маргарита през цялата вечер общуваше не само с нас, но и с всички в ресторанта - с поезия - на водка, разбира се. В такива моменти човек разбира какво е да си поет по рождение и римата да е естественият ти изказ. А тя говореше дори на прозаични теми в рими. Оказа се, че Маргарита си е такава, особено пред много хора и когато... разговорът потръгне. Такава бе и тя на няколко пъти в Панагюрище, когато представяше собствените си книги или някой поет (макар Левчев да не е просто "някой") от кръга на издателство "Захари Стоянов". А личността й - какво за нея? - ами четете поезията й, защото всичко е там, и я обичайте - нея - жената, мъжкараната, любовницата, поетът, приятелката... цялата.

Всичко може да бъде изписано за Маргарита Петкова, само не, че не е истинска, - във всеки момент, до кръв и кости. А че е нова (и още е), съвременна, непокорна, парадоксална, остра, докато всъщност е нежна - това е сигурно. Първата й книга е емблематичната "Дива къпина"/1983/. "Като дива къпина съм - предупреждавам./Когато нехайно посягат към мене - умея до кръв да ранявам." (Из едноименното стихотворение). Макар и свръхоригинална обаче, Маргарита е рядко публикувана - всичко на всичко два-три пъти в официалните литературни списания "Пламък" и "Литературна мисъл" от времето на 80-те. Обаче е тотално обичана в столичните арт-среди и сред редиците на нашите съвременни писатели - почти няма някой, който да не й е приятел. Тя не фигурира и в т.нар. "Енциклопедия на новата българската литература", издадена в началото на 90-те, макар вече да е публикувала книгите "Ненаписани стихотворения", "Писмени показания", "Решавам аз", "Окото на урагана" (за която е носител на наградата на СБП за най-добра стихосбирка през 1996, както и на националната награда "Христо Ботев" за изключителен принос в поезията). И днес рядко я търсят за интервюта. Една от последните й книги преди настоящия сборник с най-доброто "Бермудски триъгълник", е "Б.а. (бележки на автора)" /2000/. На нея тя направи националната си промоция в Панагюрище. В книгата е включено и стихотворението "Панегирик", което май (носят слуховете) е посветено на панагюрска любов, разгоряла се тогава, когато "една подбалканска провинция/ стана столица на Вселената.". Впрочем, май на същата любов е посветено и "Оборище", публикувано малко по-надолу.

Малко хора знаят например, че тя е автор на текста на прословутата песен на Богдана Карадочева "Иване", както и на спечелилата преди години първа награда на фестивала "Бургас и морето" песен "Балкански синдром", изпълнявана от Тони Димитрова. Всъщност Маргарита има поне 30 стихотворения, посветени на Ивановците и поне два пъти по толкова песни по нейни текстове.

Петкова е сравнявана с култовите поетеси Миряна Башева (в момента редактор на отдел "После" във в. "Сега") и Валентина Радинска (бивш член на НСРТ от първото му издание), но е права когато пише:

Така сама се нарежда на друго ниво, осъзнала силата си на поет и на жена. И Иван Гранитски сам с удоволствие я споменава сред поетите, а не сред поетесите на България. Вероятно заради това е и пренебрегвана от болшинството спецове в критиката и отбягвана от литсписанията, а тя е доказала, че не прави чупки в кръста - нито със себе си, нито с поезията си. За поезията й почти няма рецензии, да не говорим пък за някакво друго, по-сериозно изследване.

Е, още не е бита (в буквален смисъл) заради творенията си, но жените поетеси не я харесват. "Мъжкарана", разправят. Докато тя си остава едно от малкото мъжки момичета не само с приноса си в новата ни литература, но и в живота - грижи се за три деца и... безброй мъже. И който я познава, я обича. Задължително, без уговорки.

Наскоро Маргарита Петкова навърши 50 години. И едно провинциално издателство с непровинциален вкус обаче, взе, че издаде сборникът " Бермудски триъгалник" с избрана любовна лирика от "най-пятата" поетеса. А защо е наричана така - ще се разбере по-надолу. За нея често казват, че пише "нахъсана и адски съвременна любовна лирика". И да, тя е източник на вдъхновение за много популярни хитове. Известна със стиховете си, станали основа за любими песни ("Иване, Иване", "Бермудски триъгълник", "Болката отляво"...), Маргарита Петкова е поетеса със забележителен талант, игриво перо и невероятна ирония. И тези дни навърши 50 години. 23 години след изключителния си дебют с "Дива къпина" тя вече е авторка на 8 поетични книги, а сборната "Бермудски тиръгълник", отпечатана по повода, предлага най-хубавото от тях, както и непубликувани стихове - някои от тях - предавани през годините от уста на уста, други - съвсем нови.

"Всеки неин стих звучи като предвестие" славослови я друг колос на съвременната ни поезия - Любомир Левчев. "Тази Маргарита, тази изящна душа, истинска във всичко, като че ли е измислена от някой Гьоте, за да я противопостави на дяволското здравомислие", казва още той. Богдана Карадочева пък, изпяла десетки песни по нейни стихове казва, че "нейната поезия е страхотна - земна, градска и сантиментална, с рефлекси и драми". И наистина, Маргарита Петкова има уникален стил. През вратите на нейната поезия шумно нахлува делникът - с неговите проблеми и неговия език. Така се раждат земни, нерядко скандални, запомнящи се и много истински стихове за любовта. Толкова истински, че си личи: всичко това действително е изживяно - в Бермудския триъгълник на любовта.

АНТОЛОГИЯ "РАДУЛОВ"

Стихове от МАРГАРИТА ПЕТКОВА

* * *

Аз не съм Христовата невеста

за родения на Бъдни вечер.

Аз съм тази, дето й е лесно

да общува с тропици и глетчери,

да се разпростира помежду си,

ако някой я люлее в скута

и мъже да прави от евнусите

ей така, за няма пет минути,

да отхвърля всичките възможности,

за да избере непоправимата

и до края кръста си да носи

да си слага пръста, баш където

скърцат я врати, я отношения,

до среднощ на масата да свети

и да спи като новородена...

Аз съм просто не така библейска,

както някой може би ме иска.

Аз не съм Христовата невеста

аз съм Разказвачката на приказки.

И Кентавърът е луд по мене

по езически и по мъжествено.

Ставам за Мария-Магдалена,

ПЛАТЕНО СЪОБЩЕНИЕ

За да си гледате вашата работа,

вместо да ме предъвквате тайно:

кога съм силна, кога слаба,

кога съм трезва, кога - пияна,

с кого се смея, кого оплаквам,

кой ме целува в тъмното,

кой ми заспива на рамото ласкаво,

под чии мигли осъмвам,

с колко захар си пия кафето

и кой ми вгорчава дните,

наистина ли са дяволски светли

очите ми ненаситни,

кого наяве наричам "мили",

кого ранявам с усмивка

и каква е все пак фамилията

на Оня Иван - от стиховете ми,

дали във Петрич или във Варна

ще пална някому къщата,

ДЕКЛАРИРАМ, че всичко е вярно.

Внимавайте като преглъщате.

***

...Дълго в очите ти падам

и ни запраща нощта

в деветия кръг на ада -

първият на любовта...

ОКОТО НА УРАГАНА

Е добре, Капитане, аз какво съм -

на пристанището - любов, на поредния бряг - момиче?

Всички твои илюзии тази нощ са на косъм

от окото на урагана "Обичам те".

Капитане без кител, заседнал на сушата,

тази дълга вълна Господ сам ти я праща.

Океанът от делници кой ще хване за гушата,

ако ти - не дай, Боже! - точно ти се уплашиш?

Дай команда "Най-пълен напред!" покрай рифовете

и от дрейфа спаси, Капитане, мечтите ми.

Нека идва деветият вал - загърни ме със шлифера си -

има още живот в това старо корито!

Ураганът, внезапно застигнал деня ти спокоен,

като мойто око е зелен - значи за предпочитане.

Ти си вътре, в Окото. На сърцето - пробойна.

И потъваш в сейшите на гърдите ми.

***

...Не като лудата Марго на Брьогел.

Не както при Дюма Марго Наварска.

Но МАРГАРИТА - то е друго нещо.

Справка - Булгаков.

И затова - не тръгвай срещу погледа ми

с осанка царствена.

Във теб съвсем, ама съвсем не мога

да видя Майстора.

ДЕВЕТ СЕДМИЦИ И ПОЛОВИНА

Той дори не разбра, че си тръгвам от него,

а не просто се качвам в трамвая.

Любовта върху релсите легна,

но той нямаше как да го знае -

беше тръгнал с привичната бърза крачка,

до секунда разчел даже миговете...

Аз изохках и свих клепачи -

беше влязла в окото ми мигла.

Но успях да я скрия зад бретона си рошав

миг преди в сълза да се срути.

Обичах го точно 66 нощи,

12 часа и 5 минути.

***

...Защо без тебе, ей, някоя Маргарито,

кой мъж и кога нещо е правил голямо?...

ОБОРИЩЕ

Защо ме водиш в Оборище, мили?

За да обориш съмненията ми ли,

че върху тая земица-грешница

щом съзаклятници двама се срещнат,

единият от тях ще да е предател?

Топло и сигурно е обятието ти.

Топла и сигурна е камината,

а пък студено и пивко е виното,

дето го пиеш от моите устни

и ме заклеваш: "Не ме напускай!"

Ще те напусна, ако ме пуснеш.

Дъжд ни залива от облак разкъсан

и под палтото ти, черното, свита

нищо не искам, за нищо не питам

твойто Оборище ми е достатъчно

да те приема за кръст на съдбата си,

да съзаклятствам до края на дните

това въстание на душите ни

срещу робията, дето ни дебна.

ще изчегъртам от този стих името ти.

Стихове: Маргарита Петкова

Подбра: Стоян Радулов