Израстнал съм с френската култура, колкото и това да спря да ми личи в даден момент. Не уважавам особено много французите. Като общество. Като идеали. Но правят музика. И като казвам музика, не говоря за математици или архитекти, които правят музика. Хм, даже не говоря и за французи :)

Говоря за нещо, което въпреки стойностното си съществуване изчезва. Не говоря даже само за музиката. Не говоря и за емоцията, нито за идеалите, камо ли за обществото.

За чистота.

Jacques Brel - Ne me Quitte pas.




по принцип не пиша чак толкова хаотично