Тази статия е посветена на промиването на мозъци.
Лична хигиена и прочее. Промиването на мозъци е насочено в две посоки. Нека
започнем с любимата ми тема – рекламите.
Гледате ли реклами? Спадате ли към онази група,
която казва на околните „Шт! Тихо бе, рекламите почнаха”? Едва ли. А питали ли
сте се някога как може да се купуват всички боклуци, които се рекламират? Нека
ви отворя на една особеност на човешкия мозък. Ние сме най-податливи на
внушения когато мозъкът ни е зает с нещо друго. Случвало ли ви се е да пътувате
в автобуса, четейки интересна книга. След това слизате, и през остатъка от деня
ви тормози някаква идея или фраза, която не можете да кажете откъде е влязла в
черепа ви. Причината е, че сте дочули нещо докато сте били вглъбени в книгата
си. Това е интересно състояние, в което съзнанието ви е заето с анализ на
прочетеното, докато подсъзнателните части на мозъка ви обработват постъпващата
информация от околния свят. Тъй като логическите и аналитичните части от мозъка
ви са заети, информацията си влиза вътре като у дома си, без да преминава през
анализ. Сега разбирате ли защо не гледате реклами, но в магазина веднага
тръгвате към даден продукт? За рекламните агенции най-големият ужас би бил
хората да почнат да гледат реклами. Тогава ще осъзнаят какви глупости се
говорят в тях.
Правило ли ви е впечатление, че рекламите налагат
един стереотип: мъжът носи парите и плаща, а на жената е предоставена ролята на
безгрижна домакиня, която чурулика от щастие и пърха като пеперуда между
печката и пералнята. Не си мислете, че жените са слаби или глупави и не могат
да печелят пари. Причината този стереотип да е изгоден на рекламиращите е
съвсем друга.
Виждате ли, при мъжете приоритетите са основани на
размножаването. Те преценяват първо общия външен вид на жената, след това
органите свързани със създаването и отглеждането на поколението (разбирайте
задника и бомбите), после идва преценка на възможната й социална стойност (т.е.
дали приятелите ни ще се спънат в езиците си като видят каква сме забърсали), и
едва най-накрая идват неща като интелект и прочее.
При жените приоритетите са малко по-различни и са
основани на оцеляването. Те преценяват първо социалната стойност на мъжа (т.е.
дали е способен да я защити, дали е уверен в себе си и т.н.). Прословутата
фраза „жените търсят само пари” е оправдание на мъжете. Жените приемат парите
като начин за постигане на сигурност. Ако мъжът покаже, че без да е фрашкан с
пари може да защити жената (и не говорим да се бие, побойник, налитащ на всеки
едва ли би се харесал на нормална жена), ще бъде харесан. На второ място е интелектът, чувството
за хумор и други подобни. Интелектът също е източник на сигурност. На трето и
четвърто място са външният вид и способността за размножаване.
На практика това означава, че на мъжете е
достатъчно да им се покаже една гола жена, за да им бъде грабнат интереса. Те
се командват много по-лесно от жените, следователно е по-добре парите да бъдат
у тях. Този стереотип е налаган толкова време, че вече е прогорен в съзнанията
ни безвъзвратно. И тук е моментът да отбележим, че в рекламите няма да видите
работещ мъж. Мъжът си отдъхва след работа на шише бира, или играейки с детето,
докато жената пере и простира.
Това е идеята за идентификацията. Няма реклама
(поне не заслужаваща да се нарече такава), която да започва с рекламирания
продукт. Първо ни се представя идеална обстановка – съботен ден, игра с детето,
или разходка с любимата, или бира с приятели след тежък работен ден. Дава се
време на зрителя да се идентифицира с щастливата ситуация; да реши, че иска да
е на мястото на действащите лица. И след това се представя рекламираният
продукт, забележете – като причина за щастливата ситуация. Например „моето
семейство е щастливо, защото изпрах със Савекс”. Това очевидно е предназначено
за жените, защото те купуват прах и перат. Жените обикновено повече държат на
щастието на семейството като цяло. Ако е реклама за мъже, например на гуми,
задължително ще има гола мацка, без никакви деца.
За да бъдат още по-ефективни рекламите се прилага
друг подход – и това е втората насока, в която действа промивката. Хората се
заливат с потоци информация. Цели се те да почнат да възприемат визуално, а не
чрез анализ. Прочетеното трябва да се обмисли и премине през критиката на
различните задръжки в съзнанието ни, докато видяното, особено ако не се внимава
в него, преминава направо. Тук все по-голяма роля играе Интернет, с всички
сайтове за видео и нарастващото предпочитание сред хората към него. Важното е
да свикнем да приемаме визуална информация. Колкото е повече – толкова по-малко
се анализира. Подтиска се интуицията на публиката, информацията е прекалено
разнородна и постъпва прекалено бързо за да бъде анализирана. Тогава се
задейства един древен инстинкт – прави каквото правят другите. И стадото се
втурва към магазините.
По същия начин тази техника за предразполагане към
внушение и подтискане на критичното мислене служи и на властта. Хората са
по-малко склонни да анализират чутото, и го приемат за вярно. Съмненията са
„абе може и така да е”, а не „майко мила, какви глупости плещят тези”.
А най-подлия метод за обработка на зрителите са
т.нар. риалити шоута. Какво риалити е щом има режисьор не знам, ама нейсе. Те
ни карат да се идентифицираме с героите от екрана и да приемаме случащото се на
него като част от нашия живот. Вследствие приемаме рекламите също като част от
живота си, и оставаме с подсъзнателното убеждение, че ако не вземем кредит от
Пощенска банка животът ни не е пълен.
И така, уважаеми читатели... Щом четете това, явно
не сте преминали още през хигиенната процедура, за което ви поздравявам.
Съветът, който мога да ви дам, е да си давате време да анализирате това, което
чувате, преди да поемете поредната доза информация.