Пак е Коледа. Май че ще я посрещам за четиресет и осми път. Много го обичам този празник. Вършиш простички неща, леко и с удоволствие общуваш с най-близките си хора и с радостно нетърпение чакаш удоволствието да раздадеш подаръците, които е оставил при теб дядо Коледа.

Преди време пуснах пост за анализа на успеха. Замислям се и сега. Хм. Излиза, че повечето ми желания, някак си неусетно и от само себе си са се сбъднали през годината. Как е станало това? Като се знам какъв мързеливец съм, не ще да е за това че съм работил повече. Знам и че не съм идеалния всезнаещ и всеможещ агент в средата, в която оперирам, така че със сигурност нещата са се случили повече от само себе си. Тогава какво? Постепенно започват да се открояват някои мисли. Какво се беше случило?

На първо място явно съм бил силно раздразнен и недоволен от ситуацията в която съм се намирал в началото на пътя. По правило аз съм оптимист и си бях изградил навика да отхвърлям отрицателните мисли. Този път се потопявах в чувството. Позволявах си да се чувствам неприятно и да усещам дълбоко зоната "неприятно".

Но съм правил и още нещо. Мечтал съм безумно. Мечтал съм така, както децата го могат. Представял съм си не само постигнатата промяна, но и всичко на което би повлияла тя. Представял съм си как случването на мечтите ми променя към добро живота на много хора. Изпитвал съм радостно нетърпение. И някак си съм успял да свържа тези чувства от неприятното към приятното.

И по пътя на този вектор съм вървял, вървял, вървял.... печелейки все повече и повече съюзници. Търпеливо съм чакал и вярвал в Чудото.

И за това и днес си казвам: Господи оставям на Теб всичките си дневни грижи, а аз тъй като съм малък и слаб, ще правя това, което мога - "ще нося вода" и "ще цепя дърва".

Пожелавам на всички весела Коледа и щастлива Нова година! Нека бъдем здрави, радостни и богати! Заслужили сме го!