Жега...Жега, някъде покрай центъра на София...
   Е, само три дни са...Ще ги изтърпим някак си...
   Ден първи ли беше???
   Ден петък да беше...
   Въпрос, и след въпроса отговор...
   Днес 15-ти ли е?
   Да, 15-ти като да е...
   Едновременно: Тогава утре е...16-ти.
   Да, 16-ти, но кой 16-ти. Кой ли да се пита? Какво значение има тук някакъв си месец? По-важното е, че утре е 16-ти...Горещници са все пак...Има смекчаващи вината обстоятелства. Във всеки момент можем да се извиним с тях...С горещниците.
   Изнасяне на бегом към кухнята, при „големия” календар. Кой ти има време по това време да търси малко календарче, а и големият нали за това е голям, да върши работа, когато малкият го няма?!? Там, на големия /календар/, до „самия” Джъстин Бибър се е изкиприла щерката...Знаете ги тези календари, дето всяка година като за първи път снимат децата...

 Лелеее, като се сетя нашият татко като „видя” щерка си до Бибъра и тръгна да го проучва в нета...сякаш зет ще му става...Как така детето ще слуша музиката му без предварително проучване кой е този и защо не сме чували името му? А като „попадна” на материал, че на концерт с бутилка го били замерили и...работата се разсъхна...Няма да му става „зет” и това си е...Няма да му „слушаме” музиката. Рече и отсече...Не че не намери филм за него след време. Изгледаха ли го, не го ли? Не съм ги питала и двамата...Не проявявам интерес. Не към щерката и татко и, а към Бибъра...Не е от „моето” ЕГН...

   Чакайте малко, че се „поотплеснах”...От горещниците тръгнах, покрай 16-ти минах, та за по-напряко през Бибъра...

   И така, стоим си ние с „моя Бибър”/или Бобър да беше/ пред големия календар, за да не търсим малко календарче, че то в тия жеги ни е само до „това, да не говорим за онова”...
   Гледаме в календара и търсим 16-ти. А, ето го. Месецът не ни вълнува. Все си е 16-ти.
   Както търсехме 16-ти, събота, така и се срещнаха топъл със студен поглед...Тъмно кафяво със синьо и тук-там кафяво...Ей това кафявото ми „изгори” сърцето преди има няма девет години.
   Дали не си говорим вече едновременно???
   Утре имаме...годишнина?!?
   Как пък така пак го „извади” онзи, сипкавия глас, дето ми „изяде” ушите на „Петте кьошета”? На кое от петте ли? Ами...на едното от петте...Все кьоше е...
   И какво се подарява на деветгодишнина???
   Изнасяне на бегом към компа. Викаме на помощ Неволята лично в лицето на чичко бай Гугъл...Хм...Керамика, подсказват ни от една австралийска статия...

   Е, нищо де. Те и австралийците от Европата са тръгнали. Без аборигените, естествено...Кое ли му е естественото???

   Та в прав и в крив текст – може да им се има някакво доверие...Керамика?!? Защо не? И без това трудно го научих да подарява цветя, а не плодове...като техен заместител...
   Въпрос към детенце:
   "Къде искаш утре да те заведем и да се почерпим?"
   "Да отидем на сладкарница. В онази, за която сме „абонирани”...И защо ще ме черпите?"
   "Ще те черпим, защото си ни детенце и утре имаме годишнина от сватбата."
   "Аааа, така ли? Може..." Предложението беше одобрено и прието с въодушевление...
  У дома любимият виц е: И да знаеш, жена, детето не е от теб...ако си го спомняте...Да, боята не е моята, но характера...Ще, ще...Ще го видим...Напред е..
   Ден втори...Жега...Детенце и таткото на детенце отидоха на поредната си „визитация” на рибния пазар. Какво толкова му гледат на този рибен пазар??? Риби като риби, само че декоративни. Ще ме ядосат някой ден – я рибите, я домочадието и...ще им ги сервирам в тигана за вечеря...Не рибите да сервирам на рибите, не домочадието на домочадието, не домочадието на рибите, а рибите на домочадието...Да поясня, за по-ясно...Да не стане някоя грешка, криво разбиране и от тук – сакатлък...
   Време ми е да се „поотплесна” малко /по план график/. Прадядо ми имаше една приказка – „загоритенджера”, та и моята същата...Не, нищо няма във фурната. Проверката приключи успешно, та да продължа с писанието...Веднъж на гости у дома ни дойде една бълха. Гражданка, не селянка...За онези, бълхите селянки ви разказах веднъж...Отдавна беше...Няма да подсмърчам, така е трябвало да стане...
   Та да си дойда на думата за бълхата гражданка...От къде дойде пущината – не зная, но цял флакон "бълхотрепач" изпръсках в спалнята. Не, не мога да ги трая...не стига тормоз на село, а и тук. Не мога да го понеса. „Неам” ни нерви, ни желание да се занимавам с глупости. И така...Изпръсках почти флакон и цял ден не бяхме у дома. Вечерта се прибрахме, а на следващия ден рибите започнаха да обръщат коремите...Аквариум голям, мъж – голям...Ако му падне пердето, че съм му уморила стоката и вземе да ме „сбуха”??? Нищо не каза "момчето", но му стана едно „терсене”...По очите му го видях...Не го бях виждала да гледа така тъжно от...много време. „Е, някой ден и мен така ще ме натириш...” Горкият!!! Не случил на жена...
Добре де, аз пръсках флакона в спалнята, а рибите са в антрето...Както и да е...Аквариумът отново е пълен...Само дето един ден започна да се „пука” и ми изкара акъла...За 160 литра става дума, не за литър, два, но ситуацията беше овладяна...Та като се сетих за всичко това и се отказвам да сервирам рибите в тиган на моите хора...Дожаля ми...и за рибите, и за домочадието. Край на отплесването...
   И така...”Моичките любимци” на рибен пазар, аз си сърфирам из нета и най-обичам в такъв момент да чуя телефонен звън...Точно сега ли? Не може ли след малко??? Да, но звъни домашния телефон, а по него ни търсят само майките...
   ”Ало!!!” – пускам най-нежното си гласче...Кой ли се е сетил за нас??? А, майчето свекръвка се обажда...От дума на дума и...за 16-ти...нито дума...Тюх и брях!!! Тази жена не се ли сеща, че точно на тази дата взех сина и и „в добро и в зло” и каквото следва там...
    Аааа, бива ли такива работи??? То бива, бива, но „цял бивол”...Знаете продължението...Тези хора явно тотално са изтрещели по време на горещниците...
   Е, щом е такава работата, ще и припомням. Няма как да пропусна този шанс. Не стига, че взех сина и...или той мен??? Хм...Това е друга тема, но по „план график” не ми е момент за „отплесване”...Може би след малко, ако не забравя...Всъщност, пих ли си „гинкобилобата” сутринта? Забравих...Е, те за това трябваше да си я изпия, та да не забравям дали я изпих или не...
   И така, ето че ми се удава повод да водя 1:0 спрямо майчето свекръвка. Не, 1:1 ще е...Онзи ден тактично ми напомни да съм била изпрала точно онова родопско одеяло, което се било намирало на точно онова неподходящо място...Кога ли го е видяла? Защо ли питам? Свекървите „виждат” всичко, особено що касае синчетата им...
   Оф!!! Жега, жега...
   С най-невинното гласче, с което разполагам във архива и припомням, че преди цели девет години, точно на днешната дата – 16-ти - със сина и се „врекохме”...или „обрекохме”...
Следват „поздрави и поздравления” – да „илядиме” и каквото там следва...Защо не??? „Колко до толко” все ще го изтърпя...За повече...песимистът взима превес пред оптимиста...По живо по здраво – отново опит за сърфиране, но...този път голямата вълна ми се изплъзна, защото „сиртакито” се обади – мобилния...Тези хора явно в събота си нямат друга работа и са решили да не ме оставят на спокойствие да си посърфирам, че като се приберат дететце и таткото на детенце и...”де що” има големи вълни – ще съм ги прескочила, пардон, подминала...
   Кой ли се е сетил за мен? Я да видим...Предимството на мобилния пред домашния – виждам кой ме търси...Ако реша, мога и да не го „чуя”...А, Майчето! Не майчето свекръвка, с нея говорих вече, а Майчето, детско другарче от полянката. Онова Майче, дето го кръстих на „големи” години. Аз съм и кръстница, а пък тя ми е кръщелница, но понякога се държи така, сякаш е обратното...Я да видим сега Майчето за какво се е "присетила"??? „Да се видим в неделя в парка.” „ОК, защо не? Да се видим.”
   Защо мълчи това Майче? Та нали и тя беше в най-горещия ден на онази далечна /преди цели девет/ година заедно с нас...Ааа, не може така...Аз кръстница ли съм и или какво?      „Слушай, Майче, ти да не ми се обаждаш да ми честитиш годишнината и да се чудиш как да ми го кажеш? Карай направо, а аз ще те слушам ли слушам...”
   „Оооо, зло да те забрави!!”
   „Да ме забрави и още как?!? То ти ме забрави, та...”
   „Добре де, следват пожелания и каквото там се сетиш...”
   „Сещам се аз, сещам се...И да знаеш, керамика се подарява...” – правя тънък деликатен намек...
   „Нямаш ядове. Ще ти подаря...една керамична чаша да си я биеш от главата, когато си ми ядосана.”
   „И защо от моята, а не от твоята?”
   „За разнообразие и малко фантазия” – спомнихме си тези „велики” думи от нашето детство...
   Междувременно домашните ми любимци се прибраха от рибния, малко почивки и...време е за сладкарница...Тоалети като за повода, малко прически, тук-там гел, таткото ни е готов да заведе двете си „момичета” да ги почерпи, че са „влезли” в живота му и са му „развалили” може би рахатлъка...Може би „да”, може би „не”...
   На сладкарница, като на сладкарница...Торти – сладки и солени, шейкове. Аз си избрах торта „Боровинка” и шейк „Боровинка” да са в тон с тоалета ми. Детенце и то си избра шейк „Боровинка”, а тортата беше с името на сладкарницата – да отиват на тоалета и. На татко и явно живота му е мнооого сладък, та заложи на соленото...Разликата беше в шейковете – моят без сладолед...Грешка...Язък, че избирах да са в тон с тоалета, а не на вкус...Тортата си я биваше, но в тази жега шейк без сладолед е като...завряла лимонада.
   Сетих се нещо, което правехме с татко и и реших да го приложа с щерката. Всеки си изяжда половината торта и след това си ги „менкаме”...Я, та то детето приличало на баща си! Веднага се съгласи...Къде е уловката? След малко ще разбера...Мммм! Прекалено сладка е нейната...Ясно...Ето защо прегърна веднага идеята...
   ...Вече сме си у дома. Всеки се заел с личната си "релаксация" за справяне с юлските горещници...Звъни домашния телефон. Някоя от майките се е сетила за нас. На ред е моята майка – тъщата. Пръв при телефона „пикира” съпругът...А, като го гледам как говори, не е тъщата, а мама...Защо ли благоверният ми съпруг започва да гледа като „плъх из трици” – като за начало...Изражението на лицето му се променя с всяка следваща секунда...Първоначално гледа като „треснат с мокър парцал”, треснато...В следващ момент учудено и като че ли във всеки момент ще го напуши смях???
   До ушите ми достига: Тя жената така ми каза.
Какво ли толкова съм казала, а не е трябвало да го казвам???
   „Кой, аз ли? И какво съм ти казала, а аз да не го знам?”
   „За 16-ти” – хили ми се насреща...
    ?!?!?
   „Днес е 16-ти юли, не 16-ти юни...”
   Каквооо? Хайде стига де!?!? Не може да бъде...Че е жега – жега е...Че са горещници – горещници са, че в кухнята през нощта е 34 градуса – толкова са...Дете идва на проверка и учудено пита с поглед това, което вижда напушване на смях ли е или предвестник на нещо друго...
   „Нищо, тате, объркали сме датата с майка ти...Женихме се на 16-ти юни, не на 16-ти юли...Днес е 16-ти юли...Един месец закъснение” – опитва се таткото да обясни на щерката създалата се ситуация...Детето поглежда ту мен, ту татко си и мълчаливо се оттегля в кухнята...Какво ли си мисли, милото? „Не случих” с родители...или „За къде съм с тези мои откачени родители?”...
   Защо пък откачени? Случва се...Жега е...Горещници са...Всичко се случва...
   Не, не може да е така...Все още едно „дяволче” ми се хили насреща...Пръстенът...Там пише....Свалям пръстена и го давам на детенце да прочете какво пише...Какво пише ли? Ами...пише това, което трябва да пише...16-ти юни...
   ?!?!
   Резил...Срамота...Какво ще кажат хората?Пардон....не съм си на село...Пардон си...
   И все пак, понеже „мачка” по гръб не пада...Бях подведена.
    ?!?!
   Добре де, а ти защо позволи да бъдеш подведена? – се обади едно присмехулно „дяволче”...
....Каква беше тази жега, какво беше това чудо???
   Жега като жега...Всяка година си я има...Да беше жега като жега, а то...
   Ден трети...Жега...нищо ново под слънцето, а и покрай него...
   Гледаме се с мъжа в къщата като „мачета” и се чудим да се смеем ли, да ревем ли...Защо пък да ревем? Станалото станало...
   „Споко, тъкмо ще имаме за какво да си спомняме след време...като остареем...” – мъжът държи фронта и не се предава...
   Ще си спомняме, ако не забравим за какво служи „гинкобилобата”...
   Вечерта на третия ден от горещниците...Звъни домашния...А, майчето, моето този път...Затвори да те избера се казва в този случай...
   И като почнах...не е за разправяне. Всичко си казах – без майчиното мляко...
   Жената като я напуши един смях...А тя много заразително се смее...Дали не съм го „взела” от нея???
   Като ми цитира всички важни събития, дати и години в нейния живот и нашия...и...
   Явно горещниците в Дунавската равнина не са като тези, тукашните...Време ми е...Време е да навестя родните места и да си заредя акумулаторите, че току виж, съвсем съм изтрещяла...след горещниците....