Аз съм български гражданин,но у мен тече не само българска кръв.Това е така, защото майка ми,която е българка,решила да се ожени за някакъв австриец. От тяхната любовна афера съм се родил аз и двете ми сестри. Израствайки при баба ми и дядо ми-родителите на баща ми (които,разбира се,бяха австрийци, но живееха в България),аз несъмнено съм придобил някои черти от техния манталитет,нрави и светоусещане.Ето защо аз съм продукт на симбиозата между две човешки същества, две култури,два етноса,две религиозни системи,два различни генотипа.И тук би следвало да изникне въпросът за какъв се смятам аз-за българин или австриец, и какво е България за мен.Може би е странно,но за мен този въпрос не съществува. Дълбоко някъде у мен,може би дори на подсъзнателно ниво,аз съм изяснил за себе си чувствата и отношенията си с тази страна и този народ.                                   България е страната,в която моите родители са имали щастието да се срещнат,да се влюбят и да се обвържат "докато смъртта ги раздели" (както и стана).България е страната,която им е предоставила шанса да създадат,отгледат и възпитат своето потомство.България е страната,която осигури на мен възможността да получа образование и ценз и да ползвам медицински услуги от първия си ден та до днес.България е страната,която ме дари с едно щастливо и безгрижно детство, спомените за което ще сгряват сърцето ми до края на земния ми път.България е страната,която ме научи да уважавм трудолюбивите,честните и безкористно отдадените на родината си хора,без оглед на тяхното обществено положение,пол,етнос,раса, вероизповедание,идеологически и житейски възгледи.В България се 

научих,че трябва да спазвам безпрекословно законите и моралните норми на тази страна и да бъда непримирим към нарушителите на реда и общественото 

спокойствие,към онези,които не изпълняват обществените си задължения и не зачитат правата на останалите.България е страната,пребогата на история и красиви природни ландшафти.България е страната,която е много толерантна, дори твърде толерантна.Тук се превърнах в мъж и тук се осъзнах като личност,като човек.Тук станах това,което съм.В България познах вълненията, сладостите и болките на любовта.Тук,в България,срещнах своята любима, която е винаги до мен и в добро, и в лошо,и която ми помага да се изправя след всяко житейско пропадане.България е страната,която ми е дала толкова много,че аз ще и бъда вечно задължен.България е страната,от която не желая да взимам,а на която искам да дам;искам да отдам своите способности, дарования,интелект,духовни и физически сили,целия си живот. България е страната,към която се чувствам отговорен.България е страната,в която искам хората да живеят щастливо и благополучно и зная,че това зависи от мен, от теб,читателю,и от всички нас.България е страната,в която се чувствам на мястото си,като дърво с дълбоко впити в земята корени.България е част от мен и аз съм част от нея.България е пътят,който искам да извървя.България е страната,в която всичко ми е толкова близко, фамилиарно и някак интимно познато-приятелите,непознатите, улиците,атмосферата, цветята, въздухът, морето,планините,полята и пръстта.България е страната,в която икам да изживея живота си и да издъхна.Тук е земята,в която искам да почива тялото ми.Тук е народът,който ми е толкова мил и скъп на сърцето. България е и страната,която понякога критикувам,защото не ми е безразлична,защото я обичам.И накрая смятам,че най-добра илюстрация на чувствата ми към нея,е безпределната и неистова носталгия,която обзема душата ми,когато съм извън пределите й.Защото България е моята Родина.