През късния соц изгря  групата „Супермакс” Тя гостува у нас при соца-представете си, през август 80та. Един от хитовете й беше „Camillo”, припевът на който  се интерпретираше от ширнармас  като”Вашта мамка, милорд”

Баш тя ми зазвуча тези дни, след изцепката на моя кандидат за изборите. Да речеш, че не сме го знаели-ами то, нали ние писахме ,че в мъглата, когато всички котки са тъмносиви, е важно да знаем разликите между хайваните,кой десен, кой–ляв, кой на булката брат.

А изведнъж, бам-нашият човек се изцепи, че  щял да подкрепи врага, ако  недай боже, изпадне от играта. То, не стига, дето образът му е като бик на червено за правоверните, които не могат да простят униполитическата му полярност с името на софийски парк и дружбата му с набори-  достатъчно партийно овапцани с противоположни бои , аристократичното му до  унисексуалност  излъчване, та и сега трябваше в прав текст да ни се припомня нещо, което ние подозирахме

Не ми пука за вас, копелета, ние с вас не сме от една порода. Друга е моята-на софийският елит.

На олигархията.

Вашта мамка, милорд!

Слушай,  да ти кажа две думи. Синьото ядро в столицата е от около 190 000 души. Това са хората, които през годините твърдо гласуваха за СДС. Толкова мръзнаха, псуваха и хвърляха камъни срещу твоите опоненти ли, приятели ли..

Максимумът пък   на хората, които в различните години са гласували за СДС е повече от 400 хиляди. Прави си сметката, милорд, ако не изкараш барем твърдите да те подкрепят!

Защото, милорд, в Полша бъдещето се очерта. То не  е на отворковците, като твоите опоненти. То е урокът, който е виден за окатите. Властта на агресивните популисти  е две лята- през които на  всеки аматьор му лъсва задника. Лъсна в Полша, за ен-ти път лъсва и в България. Имаш и ситуацията, благодарение на достойните  ни учители, подобна на тази, през която всеки абдал разбра кой кой е  и спечели „ Той е”

Ние тия активи няма да ти ги смятаме. Няма да искаме от теб да изкараш максимума

Изкарай твърдите. Изкарай минимума.

Както и да го сучеш, ако не го сториш, ще е трагедия.

Защото днес не сме 2005та, когато наистина трябваше да се подкрепи врага, за да се свърши приказката за Ивайло-подставеното лице на олигархията. Всяка приказка свършва, щом принца целуне принцесата и тя не се събуди. Тогава патроните на дясното нямаха нито политическия кураж, нито политическия разум да сторят необходимото  и да спрат бедата. По определение, политикът трябва да вижда бъдещето, както инданец усеща бизонско стадо-като прилепи ухото по земята. Или по релсата -за  идващия огнен кон. Днес е късно  и глупаво да слагаш ухо на релсата-конят е опасно близо.

Но май е време  да съберем дупе и да погледнем българската реалност в очите. В нея няма,комахай ,никакво дясно и никакво ляво. Просто на едни места олигархията ще  спечели безапелационно, на други мафията, кандидатстваща за олигархия.  Когато децата на едните и другите са едни и същи и са приятели. Това е мъглата,  в тънем и в която ще се издавим  синца. Или ще се спасяваме един навън, други навътре, дори и  под благия поглед на Европейския съюз.

Затова, подкрепете милорда.

Напсувайте го,като мен, но го подкрепете, калпазанина. Повярвайте ми-по лошо ще стане инак. Тепърва ще става като през Полша.  Под приказки за промяна на морала ще се възцари тъмнина и още по гъста мъгла. Защото полският урок от бъдещето е, че моралът не се променя със съмнителни средства, нито може да кажем това, което външните наблюдатели прогнозираха, още като се възкачиха отворковците на сцената  в Полша- че отличната полска  култура на  водене на спора и живата медийна сцена ще помогне на демокрацията в Полша да издържи този неблагочестив експеримент.. Както знаем, нито едното е налице у нас, още по-малко другото. А и Спасителят ни е взел от братята най-лошото. А може и да пропуснем ерата на Качински, заместена от друг. В нас най-лошите сценарии се сбъдват.

Затуй, вашта мамка, милорд! Пак трябва да те подкрепим с отвращение. Направете го, непременно. Ние сме свикнали. Ние така и пием-щото сме славяни.. Ние така и живеем.