Никога няма да забравя една серия на Досиетата Х в която казаха нещо от рода – “Господ ни говори, но няма кой да го слуша.” Бидейки агностик нито отхвърлям съществуването на Бог или божества, нито вярвам, но това е друга тема... Понякога виждам знаци, които да подкрепят или отхърлят житейските ми избори, друг път ги няма или се правя, че не ги виждам. Но и това е горе-долу друга тема...

А нали се сещате за онези гадни дни в които всичко тръгва наопаки. Усмихваш се на изрусена красавица в асансьора рано сутрин, а тя се обръща на другата страна. Тръгваш да си пускаш iPod-a, а той забива. Забравяш си GSM-а... Свестен колега напуска фирмата заради кофти началници, аз самият аз се замислям какъв е смисъла от работата ми и дали не е по-добре да започна бизнес с продажба на картофи... Та тези неща ми се случиха днес. И ми стана адски криво. Толкова криво, че като минавах покрай афишите край подлеза на Спортната палата, където някой винаги пише на бял лист – “А вие щастливи ли сте?”... Ами почти викнах на глас “Не!”.

Та беше ми криво, много криво. Толквоа криво, че като се появи едно бивше гадже в ICQ-то направо и казах – “Здрасти, денят ми е крив! Ще ми покажеш ли сутиена си, за да влееш малко светлина в денят ми?” ОК, де такъв голям простак съм!
А тя почна да ми обяснява как до сега е била в болница. Оперирали са я от киста на яйчника, как се възстановява сега. Всъщност шамара не бе достатъчно голям и тя ми каза, че в болницата е била с един добър познат с който отдавна ни се разделиха пътищата... И все пак е адски свястно момче. Та човека лежал в същата болница със сериозен белодробен проблем.

Е, бях като шибнат с права лопата през лицето. Все едно някой ми се извика – “А ти от какво се оплакваш бе?!”. Да де, какво се оплаквах и аз?! Реално всичко ми е наред, просто обичам да си създавам проблеми в главата за да има с какво да се занимавам. Реално живота ми е хубав, много хубав даже. А не винаги съм достатъчно благодарен за това.

Е, точно това бе знака днес. Ясен и отчетлив знак, че трябва да съм благодарен за живота си. Че живота ми е хубав, досат хубав и най-вече, че като минавам покрай надписи с върпрос “А вие щастливи ли сте?”, трябва да викам с пълно гърло – “ДА!”

Та така със знаците...