Събудих се нито рано, нито късно. Измъкнах се от топлото легло и както винаги първата ми работа бе да вдигна щорите. Направих го и останах изумена от гледката. Всичко беше бяло. Почувствах се отново дете, зарадвоно от първият сняг. Да, винаги така се случваше.Валеше през ноща и когата се събуждах сутрин всичко бе покрито със сняг и бързахме да излезем на вън и да правим снежни човеци, да се въргаляме в снега... Почувствах се много приятно. От години не бях изптитвала това чувство. В Бон почти няма сняг, поради влиянието на Рейн. А тук в Швеция обикновено толкова бързо чистят улиците и така развалят красотата:-) После ми се прииска да изляза на вън. Искаше ми се да съм с кънки върху езеро и вятъра да ме води на където си иска. Тази Коледа прекарах със сестра ми и семейство Бьоркенщам( семейството на приятеля на сестра ми). Бяхме в тяхната "лятна" къща в Вермланд. Едно от местата с най-красива природа в Швеция. Оказа се, че къщата е на сред гората и в близост до едно езеро. Къщата е била училище преди много години .Обновявана е, но вътре всичко е запазено, антични мебели, картини. Някак си къщата е жива, усещаш, че там са запазени толкова спомени... Езерото беше покрито е 5-сантиметров леден слой, а отгоре и със сняг, което правеше карането на кънки за начинаещи по-лесно. На другият ден времето се позатопли и снегът по езерото се пазтопи и беше опасно да се кара . За щастие на Коледният ден беше замръзнало отново. По традиця на този ден семейство Бьоркенщам играят хокей мач. Езерото беше гладко и прозрачно. Можеше да се наблюдават растенията в него. Закараха ме с една шейна до средата на езерото и ... какво да правя, ще се пробвам пак да карам кънки... този път беше доста по хлъзгаво. Но беше невероятно, без да помръдвах вяртърът започна да си играе с мен и ме води в посоката, която на него му харесва, а аз се чувствах свободна като че можех да летя. Не може да бъде описано с думи. Вятъра ме носеше. Всичко бе тихо, а около мен разкошна природа, мощни и големи иглолистни дървета се белеят и зеленеят на отсещният бряг, в другата посока до където ти стига погледа продължава заледеното езеро, в ляво се вижда някаво възвишение като планина, а зад мен е къщичката в която се чувствам птолкова уютно, седнал до камината, за да се стопля...