Китна ни е родината, да ама не! Или поне така ми изглежда всичко покрай 'китния' 8 етажен панелен блок в който пребивавам от 13 години. А бяха полянки, вярно в почти окаяно положение, но си бяха полянки. Кеф ти да се опънеш и да се припичаш, да лочаш бира, да бъркаш в ушенцето на другарчето със стръкче трева. Така си лентяйствахме и през повечето време се чудехме какво точно да правим в топлия майски следобед - ех времена, ех нрави.
Спомням си как същите тези полянки бяха обявени от бог знае кого, за 'пустеещи земи'. Сега напъните са други, сега почти всичко живо вряка за тези зелени площи. А предприемачите купуват ли, купуват и строят ли , строят. Чудя се и се мая, от къде го избълвахме този демографски прираст, че се пръкват тия ми ти кооперации, като за световно.
Поглеждам пак през прозореца, и ако преди години можех да видя бившия хотел 'Дружба' (сега бъдещата сграда на НСлС), то сега виждам гиздава 6 етажна кооперация. Това е на запад. На изток положението е още по плачебно. Груб строеж на 30 метра от балкона на огромен комплекс с китното име "Изглед Към Витоша".
Urbanize Ourself.... А тъкмо се бях зарадвал, че покрай спирката на автобус 73 на НБУ са сложили желязни колчета. То не че нее за подценяване ситуацията там, но все пак е някакъв прогрес. А беше чудо, цяла пешеходна пътека сложиха, спирката преместиха с 15 метра, но не и не. Наглите бакшиши и парашутки си бяха окупирали мястото и то вече бе само мнима автобусна спирка. Никога не съм си мислел, че мога да обичам желязните колчета :) Еми обичам ги вече :)