Да ме прощават създателите на едноименния филм, но не се стърпях да им свия
заглавието. Направих го, защото вече влиянието на социалните мрежи в живота ни
е твърде голямо. А заслужава ли да е такова? Препратката е към филма, поради
една от сюжетните линии в него. За тези, които са пропуснали да го гледат –
един семеен господин искаше да изневери на съпругата си. За целта използва една
от социалните мрежи. Там срещна една непозната, която много го впечатли.
Нататък няма да разказвам, за да не отнема удоволствието ви от гледането на
филма. Искрено го препоръчвам на семейни двойки, които в забързаното си
ежедневие за загубили част от интереса, който са имали един към друг в началото
на връзката си. Тогава, когато в човека
до теб откриваш цяла една вселена от бушуващи чувства и емоции. Тогава, когато
малките неща изпълват дните ви и взаимното ви опознаване ви носи някаква
неповторима сладост.
Но в крайна сметка за какво използваме същите тези мрежи? Да ‘адваме’ ‘френдове’ на които никога няма да позволим да се докоснат до нас в реалния живот? Да
споделяме с абсолютно непознати нам хора това в което вярваме, мечтите си,
емоциите си? Да обменяме мисли и спорим за да достигнем до нещото, наречено ‘истина’? Да се
забавляваме, гаврейки се с хора, които са проявили искрен интерес към нас? Или
пък просто да убиваме времето си?
Тези въпроси възникнаха от едно случайно познанство, случило се именно в
мрежата. Всъщност си беше нещо като свалка. Не от типа ‘Маце, разголените ти снимки във фейса са супер,
ела на кафе с райбер с мен’.
А по-задълбочена, някак си. Момичето се оказа доста артистичен човек. Още от
самото ни виртуално запознанство се зае с изграждането на две паралелни илюзии
– едната на силна любов към новия ухажор, другата – на силна омраза към същия
този човек. Докато изграждаше тези илюзии, обаче влагаше страшно много страст.
И двете илюзии бяха еднакво силни по сила на внушението и отсрани бе трудно на
човек да прецени какво точно се случва. И кое от двете чувства надделява в тази
странна ‘връзка’. Но докато вършеше всичко това тя разкриваше част от своя вътрешен свят.
Просто трябваше да следиш посланията с ‘дребния шрифт’, образно казано. Да прекарваш голяма част от свободното си време в четене
на книги. И естествено да изпитваш силна вътрешна мотивация да търсиш
отговорите, но когато имаш желание да опознаеш някого тази мотивация е налице. Защо тогава въпреки, че знаеше че
следвам стъпките й и следите, които оставят в мен остана все така хладна? Сякаш
най-важното й послание май е ‘Аз ще ти позволя да се
докоснеш до същността ми, но никога няма да те приема за равен на мен’.
Всъщност имаше и още нещо – някои от близките й бяха публични личности. В
началото доста подцених този фактор, но май точно той се оказа непреодолим.
Може би известността те кара да се чувстваш някак си над другите. Опитвам се да
си спомня някоя световна филмова знаменитост да е имала връзка с обикновен
простосмъртен. Сигурно има някакви изключения, но те са единични случаи. Общото
правило е че се обвързват или с хора от филмовата индустрия, или с поп и рок
изпълнители, или манекенки. Наистина ли кръгът им от познати се простира
единствено до хора от собствения им бранш и никой извън него не би могъл да
провокира интереса им? Или пък проявяват някаква особена ‘селективност’ в избора си на
потенциални партньори?
Та големият въпрос след всички тези разхвърляни мисли е ‘Как влияе интернет на нашите
взаимоотношения?’. Събира ли ни или ни разделя? Способства ли за премахването
на преградите помежду ни или напротив – прави ги още по-непреодолими? Ограбва
ли ни или ни обогатява? Любопитен съм да чуя мненията ви. Особено на хората с
познания в областа на психологията.