Истината за  фалшификацията „древен български слънчев календар” – „най-съвършения календар на света”

Основите на „древния” български слънчев календар – „най-съвършения календар на света” са поставени от французина Густав Армелин през 1888 година в неговия проект за световен календар, известен като Календар на Армелин.

През 1954 година проект на нов 12-месечен календар (аналогичен на календара на Армелин) бил одобрен на 18-ата сесия на икономическия и социалния съвет на ООН и бил препоръчан за разглеждане на Генералната асамблея на ООН. (Той обаче няма нищо общо нито с българите, нито с някакъв български календар.) До решение за въвеждането му обаче не се стига.

От тези проекти за всемирен календар пръв се възползва адвокатът Димитър Съсълов, който в допълнението към труда си „Пътят на България” през 1957 година се явява фактическият създател на „древния прабългарски слънчев календар”.

Делото на Съсълов е продължено от друг един адвокат – Йордан Вълчев в книгата му „Календар и слово”, С. 1986 г., допълнена от „Календар и хронология”, С. 1994 г., който също се явява първомайстор на прабългарския календар.

Икономистът Петър Добрев, който вече се смята за корифей на специалистите по древната българска история добави ИЗМИСЛИЦАТА, че прабългарският календар през 1976 година бил обявен от ЮНЕСКО за най-съвършеният в света, и се зае да оправи съвършеността на измисления от предшествениците си „прабългарски календар” в книгата си (и не само в нея) „Преоткриването на прабългарския календар”, С. 1994 г., като подобно на Съсълов и Вълчев без да посочва източници, представя нова компилация на „прабългарския слънчев календар”, описан от предшествениците му.

Ще подчертая отново: в науката засега няма данни за съществуването на прабългарски слънчев календар(както няма и прабългари) и затова е невъзможно да бъде одобряван от ООН.

© Ванко Николов ©_Българионъ° ®˜☼