От Ели Винокур
В заглавията по света доминират статии за финансовата криза, но възможно ли е да разберем подхвърлящите ни се цифри? Според Asian Development Bank (ADB), приблизително педесет трилиона долара са били елиминирани от световните финанси като резултат от кредитната криза. Джон Алан Паулос, професор по математика, изчисли че ако банкер е в състояние да преброи пет едно-доларови банкноти за една секунда, то ще му отнеме триста и двайсет години за да преброи пет милиарда долара! Триста и двайсет години!
Това означава – дръжте се здраво – че за последната година шейсет и три процента от цялата световна печалба се дезинтегрира. И никой нищо не спечели, парите не бяха трансферирани от един човек на друг и не достигнаха до малка група от богати хора. Парите просто изчезнаха.
Разбира се великите финансови сили веднага се опитаха да спасят икономиката от голямото свличане което предстоеше. Съединените Американски Щати инвестираха сто милиарда долара в банки и финансови институции, като допълнение към над стоте милиона долара в помощ на авто индустрията, студентите, безработните, ипотечни къщи и т.н.
Петстотин милиарда Евро бяха прехвърлени към финансови институции и още пет милиарда към годишният фискален план на Германия. Англия не направи изключение, като инвестира малко над сто милиарда във финасови институции и различни департаменти. Над двеста и двайсет милиарда долара изчезнаха от Руската хазна в опит да възтанови рублата и да спре изтичащите инвестиции. Листата с държави засегнати от финансовата криза продължава, но мисля че разбирате ситуацията.
Тук възниква същественият въпрос: Ще помогнат ли изчисленията с нещо на пазарите? “Оставате ме намира, нямам идея”, би бил най-правилният отговор, който бихте чули от анализатори и икономисти. Затова те изчесляват, но тези изчесления отразяват девалвацията на пенсии и спестявания принадлежащи на хора като вас.
Какво бихме могли да направим?
Първо трябва да осъзнаем, че финансовият срив и невъзможноста на световните лидери да се справят сочи към нуждата за нов подход. Намираме се в реалност в която индивидите са свързани един с друг от самото си зараждане и не е достатъчно да инжектираме успокоителни в една сриваща се система. Какъв е смисълът да наливаме милиарди в банките, ако финансовите институции пазят парите са себе си? Нито безкомпромисните рагулации или закупуването на допълнителни “токсични имущества” – две от предложените решения идващи от лидери на страни от Г20 – ще бъдат в състояние да възстановят опустошението от последните няколко години.
За да намерим разрешение за кризата, трябва да разберем, че външни регулации не биха сработили в текущата ситуация. Вътрешна, човешка регулация е недобходима, основана на връзките между хората. Това е коренът на кризата, криза в заимотношенията между хората. Средният гражданин загуби доверие в банките, а това се пренесе и в загуба на довери в компании, частни търговци, правителствени управници, които от своя страна нямат доверие в гражданите си.
С други думи, въпреки че светът е достатъчно богат за да удоволетвори всички нас, единственото ни липсващо качество е връзката между хората. За да издърпаме света от кризата, лидерите трябва да събудят интересът в хората. Невъзможно е да предизвикаме регулиращ режим на пазарите, така както не можем да задържим вода в пробита кофа – даже ако се опитаме, водата ще изтече през дупките.
Въпреки, че е невъзможно да принудим хората да ограничат себе си, човек сам може да достигне до решението да взима под внимание другите. Единствената регулация, която ще сработи е когото всеки човек достигне до ясното чувство, че цеият свят зависи от него и той е зависим от другите. Такава промяна на взаимотношенията между хората и заобикалящата ги среда, ще създаде желаната от финансовите министри и лидери регулация.
От къде да започнем?
Трябва да започнем да създаваме среда, която ще повоши нашето съзнание от съществуващите природни закони, в свят, в който ние сме свързани в едно цяло. За да излезем от финансовата криза, всеки един от нас трябва да осъзнае, че единственият начин да оцелем в този нов свят е като анулираме егоистичните мотиви във връзките между нас. Ако медиите и световните лидери обяснят на всекиго, че егоизмът е действителният източник на кризата и че животът в Глобалната Ера се нуждае от нашето обединение и взаимопомощ към всеки един от нас, ще станем свидетели на промяна на посоката на пазарите.
Представете си следната сцена: Аз мисля за другите и те мислят за мен. Аз съм напълно уверен, че докато правя това, от което се нуждаят другите, всички мои нужди ще бъдат запълнени от обществото. Времето, което аз отделям в мисли за оцеляването ми изчезват. Никой в света не чувства недостиг и всички се отнасят един другиго с любов и взаимопомощ, така както към семейство. Дали вярваме в това или не, това е посоката чрез която ние прогресираме. Това ще разреши финансовите неволи.