Отдадох се на вятъра

и кадифена нежност моята плът покри.

Развя косата ми

и вплете нишки страст и палави искри.

Полегнах на земята

и сили тя дари ми от своите недра,

покълна семенцето на надеждата

в моята замръзнала душа.

Докоснах и водата

и всяка горест тя изми от моето лице,

с търпение почисти тинята,

която насъбрало беше моето сърце.

Отдадох се на слънцето,

порой от жива топлина обгърна ме със слънчева нега,

стопи леда в погледа

и хиляди усмивки грейнаха в моята душа.

Погледнах птиците

и дадоха ми своя волен полет те,

зареях поглед в небесата

и свобода изпълни моето сърце.

Поклон аз сторих пред Природата,

поклон пред тази вечна красота,

изпълнена с благодарност се усмихнах,

че винаги ми дава своите сили тя.

Събрах аз нежността,

страстта и любовта, събрах и силата,

обърнах гръб на всяка грозота

усмихнах се и слънчев поздрав пратих на света…