Преди няколко седмици много се бях впечатлил от музиката на Plastic Bo, които щяха да имат концерт в един клуб в Пловдив. Няколко дни след това един мъж в рейса, който се беше заприказвал с една жена, ми заприлича на един от пичовете на снимката на групата в My Space... Нищо чудно - те са от Асеновград.

Бях на концерта и разбрах, че или наистина съм видял един от групата, или е бил някой негов двойник... Още по-странно беше, че пичът на концерта беше раздвоен. :-о Барабанистът и басистът бяха близнаци с почти еднакви татуировки...






Не щеш ли, в клуба, около мен се забавляваше с гаджето си двойничка на попораснала версия на едно момиченце, което ми беше "хакнала" крехкото момчешко мозъче преди стотина години.

С оригиналът пък се бяхме разминали на улицата преди много години точно в деня, в който се бяхме открили, след като хакнатият ми мозък беше се бъгнал и беше решил да разбере какво става с нея.

След това, ако случайно не бях ходил до една автогара точно, когато тръгваше един автобус за морето, който тя изпращаше, можеше никога да не разбера, че на следващия ден е щяла да замине отвъд океана, където е сега.

...

Малко преди Нова година случайно срещнах Антоний - един приятел от ФМИ - на Главната. На другия ден пак случайно се оказахме по едно и също време пак там, даже се почерпихме.

През изминалият триместър във ФМИ Антоний беше асистент в на един друг приятел. И тримата сме фотолюбители, Фейз е най-отдаден. Докато Фейз търсел информация за един DSLR, попаднал на блога на Антоний, в който той се чуди на кой модел да се спре. Фейз вече си беше харесал единият от тях, и веднъж ми беше подхвърлил да кажа на Антоний някой път ако иска да го пробва.

Не щеш ли, няколко дни по-късно реших да отида с брат ми до Главната, ей така да се разходя. Той имаше среща с негови хора, аз нямах ясна цел. Не щеш ли, оказа се, че по същото време и Антоний чакаше под Часовника на Централна поща, а след малко се появи и един друг наш човек от последните няколко случайни срещи. Почувствахме се направо "като семейство",. а не стояхме по цял ден на Главната.

Малко лаф, естествено, разделяме се и тръгнах надолу по Главната да гледам магазини за нещо си, забравих какво.. И хоп... Фейзи се задава към Часовника. Какво става? Ето го Антоний - говорете за огледално-рефлексни апарати! Поговориха си...

После дойде януари, командироваха ме в София, и поживях и в Студентски град. В един от първите дни се засякохме с един приятел, който учи в София. Малко по-късно дойде рожденият му ден. Преди да успея да му се обадя вечерта - опала... Засякохме се малко след Фантастико. ЧРД! За жалост не можах да се приъсединя към купона и да се видя със Силвито, към която се бяха запътили. Само че след малко на спирката се появи и Силвото с него...

По време на пребиваването ми в София Бглог чества третата си годишнина. Този път и аз бях там,  позапознахме се с някои споделчовци - SunSearcher, Deneb50, Пестицид и др... и не щеш ли, по едно време виждам Биб...

"Тош?!" "Биб?!" Олеле... Какво правим тук двамата едновременно, без да сме се уговаряли?

Биб е една от броящите се на пръсти жонгльорки в България, съоснователка на въображаемата Федерация. Естествено, присъединих се към масата й, където беше и Вики. Запознах се и с другите девойки от компанията, и от дума на дума и шега на шега, стигнахме до това какво толкова мъкна в Раницата на Дядо Мраз...

Тогава мъкнех много неща постоянно с мен... Фотоапарат,  книги, разпечатки, скицник. Една от книгите беше "Диагностика на готовността на децата за училище", вероятно добре позната на учителките в детски градини. Една от новите ми приятелки позна книгата - имали я у тях, и тя самата била правила тези тестове, заради майка си - може да се досетите какво работи.

След като девойките си тръгнаха, се върнах към компанията на споделчовците. Там видях една госпожа, която много приличаше на Таничка, и имаше същите рамки на очилата както Таничка, която я бях виждал през лятото. На всичкото отгоре се представи като Таня?! Само никът й бил Тутифрути...

Към края на Софийската ми авантюра пак се бяхме видели с Биб и с компанията, но този път в нея беше един друг много интересен младеж. Италия, италиански, английски, психология, философия, език на тялото, китара, рисуване... Впечатляващ младеж, за какво ли не си говорихме. На следващия ден вечерта пътувах с 94 към Шипка 6, но бях слязъл на Попа в едно адско задръстване. Вървя си аз по Левски и гледам един младеж, който невероятно прилича на Джони, да разговаря с друг младеж... Какво прилича, Джони си беше, сигурен съм, но изглеждаше много увлечен в разговора и не виждаше нищо наокол.., Аз също бях притеснен и бързах, и само се разминахме...

През март с един приятел имахме Рождено-Имен ден. Той - рожден, аз - имен. Събрахме се по студентски стари другари, приказвахме приятно до посред нощите, и дори изиграхме един шах с малкото Миме, което май не бях виждал от 2006-та. На другия ден излизам да се видя с Дидо, с малко закъснение, и познайте кого виждам под Часовника на Централна поща. Малкото Миме...

Пак през март, шефът се качи на Палубата на фирмата заедно с новата ни симпатична офис мениджърка. Гледам я и се чудя откъде ми е позната, или просто ми изглежда позната, защото е симпатична?... Брат ми имаше някаква колежка или съученичка със същото име?  Хммм... Питах го, той ме уверява, че не съм я бил познавал...

Но не щеш ли, заговорихме се с нея, и разкрихме и тази мистерия...

Ето кое е била симпатичното момиче, което помагаше на наш Веско при представянето на стихосбирката му преди половин година! Тогава си бях помислил, че тя е някоя дейна блогърка от общност Поезия, но не... По други причини била свързана с Бглог...

И не е само това... Тя си има близначка... :-о