На  Т.
 В големите ѝ кафяви очи прозираше с тъга. От време на време някоя непослушна сълза се търкулваше по муцунката ѝ .
Причината ѝ за това състояние беше загубата на най – добрата ѝ приятелка. Уви, най накрая тя загуби борбата с най – безпощадният ловец в цялата савана. Две – три години успяваше да му се изплъзне с цената на леки наранявания. Но това ѝ се отрази на силите, вече не беше толкова бърза.
От три – четири месеца приятелката ѝ беше във вечните пасища, където няма хищници и ловци.
   Нашата героиня си спомняше общите разходки, безобидни 
разговори. Първите ѝ им любовни трепети, обсъжданията на самците от стадото им.Понякога, когато бяха особено игривиблизки до техният.  хвърляха погледи и към самците от други видове, Сети се и за един по особен случай. Както се разхождаха очите на приятелката ѝ бяха привлечени от парче вестник. Приятелката стъпи с елегантното си копито върху него и ѝ каза:
  -Не знам какво пише в него но усещам с цялата си душа и сърце,че много искам да ти го кажа.
 Така залисани в разговори, разходки и други газелски работи.Тя не успя да ѝ каже да не тъжи за нея , да си  спомня само най хубавите им дни.
 Може би и при газелите, както при хората важи правилото че в стадото не се говори за най безпощадният ловец. 
А, а какво пишело във вестника ли?  Ето това:

„ Когато си отида, за мене не тъжи.
За миговете ни чудесни си спомни!
Не плачи,а с очите си кафяви напред
                                                  погледни
Запомни, че има още път пред  тебе
                            осеян с разнолики дни.
И ще ти трябва дух  и сила за да го
                                               изминеш ти!