Последната една година бе нещо забележително откъм динамика на събитията, случките и преживяванията...дори да ми се е струвало, че животът ми е бил доста заседнал...
Историята на периода започва с това, че за кой ли път бях отново почти умопомрачено погълнат с работа, до степен да нехая за преминаващото край мен лято - меко казано отпаднал и унил. Но един ден получих вест от едно индийско момче, мой приятел, с което се познавахме, понеже бяхме съседи в онази кооперация в Прага - бяхме наематели на същото семейство, което имаше реституирани поне 2/3 от апартаментите във входа, и разнородната общност от наематели нямаше как да не се познават, докато хазяйката - блага възрастна дама - обикаля я да поправят нещо, я да ги види, а я да получи плащания.
Част 1: Прелитане с автомобил
И тъй, той ми пише "зная, че си в България, пътуваме с един приятел из Европа, искаш ли да се видим?". Не само се видяхме, но и ги настаних на относително прилично място - хостела на тогавашните ми хазяи в София, дори им уредих известна отстъпка в сделката за наемането на двойната им стая. Когато пристигнаха на адреса - тясна централна уличка - виждам Christo пред някакъв невъобразимо гъзарски автомобил, ако не последен, то поне модел от преди година-две, максимум, и - естествено - ченето ми увисва...Някаква Toyota, супер аеродинамично-спортна, почти драматично прилегнала ниско над неособено двуизмерния софийски паваж. Разговорът почти спонтанно преминава към учудването ми за свръхлуксозния им автомобил, при което получавам разяснение, че това е било единствената кола от единствената автокъща, която се е съгласила да им даде кола под наем, когато са узнали, че пътя им преминава през Балканите - Румъния и България...Та, истинската причина е свръхогромното недоверие към нашите земи ( за тези няколко седмици нищо не се случи на автомобила, нищо от рода на опити за инвазия или кражба ! ), и тази едничка автокъща е имала солидна застраховка над превозното средство, така и активни радиолокационни маркери.
Та така, на втория ден отиваме с прекрасното возило - не съм автомобилистичен фен, но е невъобразимо удоволствие и чест да мааш гащи на предната седалка на свръхгъзарска спортна кола - на Витоша, на така наричаните "морени". По време на разходката Christo ме пита "искаш ли да дойдеш с нас?", при което аз мрънкам и се колебая. Минута и половина по-късно, след кратко настояване от негова страна се съгласявам.
И оттук започна лудия, почти 7000-километров трип през около половината Европа - прекосихме Гърция къде ли не, навлязохме на метри в Землята Древна Македонска, но се оказа, че визите им не са валидни за там, и се завъртяхме на КПП-то, въпреки че опитах да разубедя любезните граничари да ни пуснат...но да се завърнем обратно-ретроспективно в Гърция. Летяхме по някакви магистрали край поредица от острови, полуострови, красиви морско-хълмисто-планински пейзажи, спирахме тук-таме: Солун, Атина, Корфу, ако не греша, прелитайки ден след ден насам-натам. При скорост от 181км/ч всичко изглеждаше спокойно, а това бяха относително рядки моменти, доста по-високи резултати постигаха, сменяйки се с неговия приятел на волана. Но освен летенето по пътя, спирахме за кафе тук-таме, където успявах да поработя - бях уведомил онази медия, с която бях, че въпреки пътя ще поддържам работата си - успявахме да се поразтъпчем, да похапнем и отпочинем, преди да достигнем ново място, гледка и приключение. Преживяванията във всяко едно от тях не биха били комфортни за обема текст тук, който би бил приемлив.
След като ни прогониха любезно от Македония, заради индийските им паспорти със странни шенгенско-европейско-чешки визи, прекосихме някакви сумрачни третокласки пътища, разчитайки на иначе досадния GPS навигатор, и в някакъв ранен час се озоваваме на българската граница. Психологическият агент - цивилният граничар, с който разговарям - е особено подозрителен първите няколко секунди, но след нужното изграждане на доверие, необходимите погледи в очите, жестовете и езика на тялото ми ( а аз съм преуморен, дори правя логически грешки, но е ясно, че не лъжа за нищо и той се отпуска ) разговора ни преминава от формалностите във въпроси от типа "откъде тая готина кола?", при което при нас се присъединяват любознателните му униформени колеги. И аз усмихнат разказвам историята на този автомобил. При което Christo решава, че те питат за документите за наема, и прилежно вади фактурата от автокъщата, което резултира в още повече цъкания с език и възклицания от страна на граничарите. Тръгваме си по живо, по здраво.
Общо-взето нищо особено по пътя на обратно: отбихме се в родния ми Видин за два-три дена, където дори се наложи да направил лек ремонт. Оказа се, че сме престъргали накладките за спирачките, и с моя помощ в превода едни момчета от един сервиз ни спасяват на прилична цена. Разхождаме се и разказвам и показвам това-онова; прочее, градът ни е красив ! Продължаваме през Румъния, отбивайки се тук-таме, събирайки погледите на момчурлия и възрастни, цепиме през Унгария, Словакия, и някъде в някакъв ранен час сме в Южна Прага, в прохладния ѝ въздух и пикливото кафе на някаква бензиностанция с KFC. Докато те хапват, аз пия от въпросното ужасно кафе, и преглеждам комуникациите.
За невероятна изненада имам запитване от "дигиталния директор" на Forbes.com, с който се познавах онлайн, който ме пита дали владея конкретна дейност, а именно линк билдинг, на което отговарям извоювано-уверено "да, владея го на джедайско ниво!". Съобщенията продължават положително и вече преминават във фазата на активни преговори. За разлика от нашите сънародници, а и не само, които обичат приказките, американците поне са прагматични и действени, което е повече от чудесно.
Част 2: Прага
Christo ме кани да му гостувам, обратно в онази кооперация - чувствах се прекрасно, като втори дом. Кварталът е чудесен, познавах уличките, къде има хубаво кафе, чудесната пивоварна на ъгъла, хубавите места за хапване. Използвам времето и да навестя офиса на въпросната медия, с която работех. При което се запознавам с някаква новонаета ... млада дама, нека съм любезен, която тогава е била SM manager, и понеже това е силно, пряко и многоизмерно свързано с моята работа, разговарям обстойно и вглъбено с нея. При което идните дни получавам сурови упреци от тогавашния ми нискокомпетентен пряк мениджър....
To be continued...