Когато задавах въпросът, на познати и непознати, какво означава за тях словосъчетанието „любов в големия град”, какви асоцииации предизвиква то, получавах отговори с едно настроение – романтично. „Любов – това е когато двама са заедно, като в обща сфера и никой не може да разкъса тази сфера и да проникне в нея”. „Това са дискотеки, нощни клубове. Разбира се, че няма да си седят вкъщи. Разходки. Вечери в уютни ресторантчета”. „Любовта в големия град е любов за една нощ. Ще дойде новата нощ и всичко ще бъде по нов начин, и любовта ще бъде нова”.

В големия град има много електрически прибори, електрически линии, мрежи за радиовръзка. Всички електрически апарати създават електромагнитни полета, които въздействат едно на друго и на всеки жител на мегаполиса. Макар че никой от тях  не ги чувства явно. Явно чувстваме електрическото осветление и то също влияе на всеки жител от мегаполиса, поне в това, че променя жизнения му ритъм. Без да споменаваме за начина, по който цветовото въздействие може да повлияе на настроението и самочувствието.

Така и всеки човек влияе явно на заобикалящите го, например, отделяйки топлинна енергия /спомни си колко горещо е в метрото/, механично въздействайки на заобикалящите го /спомни си колко пъти са те блъснали или настъпили в същото това метро/ или дразнейки  чрез външния си вид или звука на гласа, а също така и неявно – чрез своите мисли и желания. И не се знае кое по-силно въздейства? В големия град има много хора и въздействието им един на друг е огромно.

Разбира се помага, ако се скриеш от това въздействие у дома. Ако ограничиш общуването и преминеш към нощен начин на живот. Но това ще те защити само от част от въздействията. Никакви твои мисли не могат да те защитят от мислите на хората.

Градът влияе не само на всеки човек, но и на любовта на хората един към друг. Когато двама души се обичат, те се обединяват. Те наистина, както казваше една от моите отговорнички, сякаш са в сфера, която ги защитава от въздействията на другите. В сфера, чието защитно поле се поддържа от огъня на любовта, подобно на огънят, който създава поток от топъл въздух и позволява на въздушния балон да лети над земята. Наистина в любовта понятието „аз” си отива и остава само „ние”.

И градът незабавно започва да атакува тяхната сфера чрез своите явни и неявни въздействия. Както космическия кораб бива атакуван от летящите в космоса едри и дребни тела и е подложен на въздействие на невидими силови полета. Сблъсъка с някои от тях ще мине незабелязано, с други – ще ги инициира да укрепят и модернизират кораба си. А някой метеорит може и да го разруши.

Какво оказва явно въздействие на любовта в големия град?

- Безкрайността на избора. Винаги ще се намери момиче, по-красиво от твоето, мъж – по-богат, по-умен, по-сексуален от твоя. Тази безкрайност на избора създава илюзията, че никога няма да останеш сам, а от друга страна не ти позволява да се спреш и да оцениш този, който е до теб. Защото, повлиян от видяното, постоянно мислиш за това, което си изпуснал.

- Скоростта на живота и плътността на събитията. Разстоянията. Случва се, че след безкрайното тичане по града, не ни остават нито сили, нито желания да поддържаме огъня на любовта.

- Анонимността. Винаги можеш да си тръгнеш, да се разтвориш. Да избягаш, да изчезнеш и никой да не те намери. Ти можеш да разпалиш огъня на любовта с другия и да се стоплиш до него. А след това да изчезнеш, събирайки парчетата от вашата  счупена сфера. И от разбитото му сърце към теб никога няма да полъхне хлад, защото може никога повече да не се срещнете.

- Натрапените поведенчески модели. Вашият кораб може да бъде най-якият и високоскоростният, да се отличава от другите. Но когато започнете да го упростявате и да изграждате вашите отношения „като всички”, това ще го разруши.

И все пак хората търсят любов. Независимо от собствения си негативен опит и опита на своите познати. Именно любов. И техния поглед се променя, когато започват да говорят за това, какво е любовта. И никой не иска да живее в град, който е като едно голяма легло. Само че как да я задържим, как да защитим любовта си, когато сме имали щастието да я срещнем?

Как може да се защитиш от нападащ див звяр? Можеш да станеш същия звяр като него – да си напомпаш мускулите, да си наточиш зъбите, да обраснеш с козина и да се сражаваш с него на неговото ниво. А може да се защитиш от нападението на дивия звяр, намирайки се на ниво човек. С пушка, например. Това е по-ефективно. Същото е и с любовта – можеш да я защитиш само ако вашата връзка бъде на по-високо ниво, от нивото на което се намират разрушаващите я въздействия.

Тоест по-високо от животинското ниво – от животинското сексуално влечение, животинската потребност за продължаване на рода, от наличието на уютна бърлога и достатъчно количество храна. По-високо от менталното ниво – от установените от обществото изисквания към материално благосъстояние, положение в обществото, популярност, известност, авторитетност. И дори – по-високо от нивото на мислите. От онова невидимо, но много мощно влияние на града. Ако всички започнат да мислят една мисъл, тя задължително ще се материализира.

Това не значи, че трябва да се откъснем от потребностите на тялото, да пренебрегнем как ни възприема обществото и абсолютно да не чувстваме как живеят и какво мислят хората около нас. Когато стреляш с пушка по нападащия те звяр, това не отменя животинското ти тяло, имаш ръце, за да държиш пушката и очи, за да виждаш къде стреляш. Но ти се намираш над животинското си ниво и затова имаш всички шансове да победиш.

Така е и с любовта. Имате съвпадения на животинско ниво? Прекрасно! На ментално? Още по-добре! Мислите и разсъждавате в една посока? Великолепно! Но не е недостатъчно. Необходимо е вашият съюз да бъде закрепен и на още по-високо ниво. По-високо от нивото на обикновения ни живот. Как да стигнем до там? Ако поискате, ще намерите пътя. И задължително: не забравяйте предишните нива – те са като основите на дома, без тях – нищо няма да се получи.

velchev.org