Откакто видях плакат за предстоящата премиера за U2 3D, чаках с нетърпение да дойде датата, на която пускат филма. До сега съм гледала 2 триизмерни филма в Mtel I-Max и за мен е нещо наистина по-различно от обикновено кино.

 Идеята на U2 за такъв техен филм е много добра. Всъщност те неслучайно се задържаха толкова дълго, стремят се винаги да покажат нещо ново и по-различно, и го правят! Час и 20 мин. се чувствах като на техен концерт в Буенос Айрес. Даже по-добре от първия ред, защото можех да видя всички от бандата от близо, можех да усетя емоциите и в момента.

Чувството беше невероятно! Не мога да го опиша. Заразяващо беше вълнението на тълпата, която беше огромна! На моменти се чувствах като част от публиката на стадиона. А U2 се раздадоха изцяло.

Винаги съм харесвала изпълнители, които излизат на сцената и правят нещо повече от това да пеят - те трябва да могат да забавляват феновете си, да имат контакт с тях. А Боно го може.

Накрая отрязаха бисовете, но все пак триизмерните филми имат ограничение във времето, за да не се претоварват очите, което е разбираемо. Изживяването си струваше всяка една минутка, дори и да не си голям фен на групата!