Гледах наскоро Маги Гигова от радио "Христо Ботев" в интервю, проведено от Камен Воденичаров в телевизията на Слави и влечението й по Изтока. Аз не знаех, че имам такова, докато не се натъкнах на белгийска програма за културен обмен в градчето на моя мъж-чужденец, въпреки че можеш да заминеш без програми, така се случи: заминахме намирайки си сами ... около Сибир, защото моите учителски способности се омаловажаваха от факта, че не съм от англоговоряща страна, а мъжът ми одобряваха навсякъде като франкофон. Нямах друго гражданство освен българското и понеже лете си бях при софийски роднини, сама задействах ..., след Покана от китайския работодател. Беше около 2015 г. и всички пред Китайското посолство бяха за туристическа виза, но бях чувала, че други българи заминавали и разказват вдъхновено за порцелана, за чая, за пристанищата на Хонконг и Макао или пък Жълто море с Циндао и пълните плажове с китайски туристи, които не трябва да плуват, понеже страхът от удавяне и невъзможност в навалицата да бъдат спасени е голям. А аз бях за студена Манджурия, както някои познават въпросната част. Не знаех, че ме очаква не само дворцов комплекс на Пу Йи (последния китайски император, впоследствие член на Компартията), но и ледени дворци на Харбин. Както и сибирски тигри или двугърби камили (едногърбите са в Африка), защото кой казва, че тез два вида животни живеят на топло само. Пипала съм (при всички положения е бил упоен) звяра във веригите му и откъм задната му част, защото съм чувала, че той напада гърба на човек/животно: или се плаши от очи, или търси най-незащитената част. Виждала съм филм на "Н. Джиографик" как в топли страни с много джунгли хората си взимат маски и ги прикачват на тила, за да лъжат тигрите. Не се опитвайте да ги наближите, опасни са и то доста, само като моя окован рижко може да ви пусне до хубавите си ярки оранжево-черно шарки.
 Но какво ядеш? Най-вече спагети с доста топла вода и запарени зеленчуци, даже фъстъци варят, които и беззъба баба може да яде. Любимо ми бе киселото им зеле в нещо между равиоли, вареники. Обаче имаше южни плодове - вкусната папая, за първи път ядох такъв плод там, май нещо, наричано хлебен плод и миризливия (но сладък) дуриан.
 Ще сложа снимки в следващите ми статии обаче не от детската градина, в която отначало само работих, след това договорът ми бе модифициран да работя с други и по-големи.