Моят поздрав, благодарност и извинение към всички ВАС!
Като прочетох днес това, което е изписано тук от вчера, се почувствах много тъпо и съжалих искрено за реакцията си. Не става въпрос за лична обида! Помислих, че наистина не се вмествам тук и е правилно да се оттегля..и не по терлици, а поне културно да кажа "довиждане".

Децата ми четат в блога, не искам да се докосват до такава помия, провокирана от субективно мнение и нагласи, невежество и непознаване на действителността във всичките й сфери.
Болно ми е за хората, за това, че им се втълпява да виждат само в черно или само в бяло.
Зная, че не всички имат добри спомени от живота при соца, по време на воините, на турското присъствие. Но това не значи, че тези, които ги имаме, са лъжа и измислица.
Сигурно това се оказа болната струна за някого, но съжалявам, аз наистина съм живяла добре и спомените ми не са идеализиране на времето, а чиста реалност.
Явно аз имам очи и уши само за доброто. И сега съм така. Ако видите само от какви места и гледки съм изцедила красотата, която би поднасям, ще ме помислите за хахо.
Да спрем дотук,за да не тровим свободното време на хората тук.
Борислава, можем да си разменяме готварски рецепти, току виж си се запалила по азиатската кухня!

И тъй като съм убедена, че красотата ще спаси света, подарявам едим красив цветен постинг, който заснех в петък 13 -ти април, напук на фатализма!  

Днес е петък,  13-ти април. На пръв поглед - ден като ден, но съдържащ някакъв необясним фатализъм.
За едни е сполучлив и късметлийски, за повечето май каръшки и сякаш носещ в себе си проклятие.
Но, фатален или не, петъка бележи края на работната седмица и си остава един от най-очакваните дни.
Така и в Европа, и в Америка и в Азия, където се намирам аз.
В Пакистан петък е молитвен ден за мюсюлманите и повечето институции,банки и магазини работят до обяд.
Градът се опразва и утихва,а джамиите преливат от хора. Не побират всички богомолци и на много места отвън се виждат коленичили направо на плочките мъже.
Вече е третия ден от началото на горещите дни, които ще продължат тук почти 6 месеца.
Пролетта и лятото отново се сляха и дойдоха в едно. Заедно с едва разлистилите се и цъфтящи дървета, ни заля и тежката лепкава жега. Слънцето така пече, че те изсушава като лист тютюн, ако се замотаеш малко по-дълго на открито.
Днес Исламабад е изключително красив. Може би краят на работната седмица и факта, че се почуствах малко по-спокойна и свободна, ми позволи да обърна внимание на заобикалящата ни пъстра цветна градина, в каквато е превърнат целия град.
По улиците и булевардите са засадени в различни форми хиляди различни цъфнали цветя. Дърветата и храстите са грейнали от бухнали разноцветни цъфтежи и зеленина. Ароматите, с които е изпълнен въздуха, са неповторими. Птиците са полудели тези дни. От ранна сутрин до малките часове на ноща изнасят екзотични солови концерти, не спират да пеят и да се боричкат из гъстата корона на фикуса под прозореца ни. Всичко кипи от живот, невероятно.
Във всяко кътче на която и да е форма на зеленина, нещо шумоли, писука или жужи.


Направих една малка фотосесия на някои от тези източни красоти и ако не ги споделя с вас, смятам, че ще бъде много егоистично!

Приятни мигове от мен !

Този храст е като розово море


В червено - също



Не цъфти, а просто грее от цветове


Съперници по красота




Белите рози, горките, вече сдават багажа от жегата


Този храст се среща и в България, някога го отглеждах
като стайно цвете












Много красиво цъфтящо дърво, на което още не зная името


Пълзящ храст, който цъфти предимно през зимата



Това дръвче не е плодно, но цъфти като щуро



И много зеленина, в изобилие


Планината прозира през следобедната мараня



Гигантският фикус също се развива с нова сила


Полски мъничета



Още едно цъфтящо и силно ухаещо безплодно дърво



Не всеки петък е тринадесети, но може да бъде по злощастен и от тринадесетия, и обратното също , петък 13-ти може да бъде и много слънчев, красив, обикновен делничен ден!
Приятни почивни дни!