В една приказна майска утрин червейчето Пейо излезе рано сутринта, носейки в ръка своя чадър. Въпреки че деня беше много приятен и нямаше изгледи че ще вали, Пейо предпочете да е сгурен, че няма да се прибере мокър вкъщи.
Днес беше много важен ден за нашия приятел, днес той за пръв път щеше да влезе в училищната стая. Всички бяха му говорили много за училище и Пейо очакваше с нетърпение това важно събитие от неговия живот. Той се чувстваше много горд и голям-значим. Все още нямаше ни най малка представа какво всъщност му предстой, но той чувставаше, че в него има сила за да се пребори с всичко и всеки.
И така тържеството по посрещане на новите ученици започна . Всички бяха толкова усмихнати и красиви. Учителят господин Точков беше облечен с новия си фраг- жълт на зелени точки(много му отиваше на кожата). Той води дълга лекция за учебния матерял , за дисциплината в училище, и за това как всички трябва да са като едно семейство и да си помагат и подкрепят.
Първият ден премина с много емоций и похапване на всевъзможни вкусотий в сладкарницата.
Пейо стана с нетърпение и за втория ден от своя нов живот. Той се приготви припряно и забърза към училището. Уроците му изглеждаха лесни и той се справяше отличо с всички предмети. Запозна се с много прятели, сред които най-близки му бяха паяка Теди и калинката Маги. Те бяха неразделни. Обожаваха да играят до късно след часовете, както и всички останали животинчета. Любимите игри на Пейо бяха колективните. Той беше най-лъчезарния червей, който някога сте срещали. Беше готов да помогне винаги и за всичко, което е по силите на едно малко червейче.
Един ден, както си играеха след училищните занятия, малките животинчета забелязаха тъмна сянка, която се приближаваше към тях . Учителят- господин Точков допълзя по възможно най-бързия начин и извика: "Бягайте това са хората". Всички дечурлига се разбягаха, само една пълничка калинка оставаше в обсега на приближаващата сянка. Пейо видя тази калинка. Тя беше негова приятелка и въпреки че всички и се подиграваха, че е дебеличка калинка, на Пейо му беше приятно да дружи с нея. Смяташе я за едно от най- добродушните и всели същества, които познаваше.
Сянката все повече застрашаваше неговата приятелка Нели. Очите и бяха насълзени и тя с все сили се опитваше да се измъкне от силния захват на двете стебълца, между които се беше заклещила. Пейо не можеше да избяга, не и без нея, той отиде и с все сили я дръпна за рогцата, докато тя махаше безпомощно крачка. Нищо не се промени. Тя все още беше заклещена, а черната сянка приближаваше. Пейо се изправи на крака и пробва пак, знаеше че това е последната възожост преди да бъдат смачкани от хората. Той събра сили и опъна отново калинката за рокцата. Чу се пукот. Стебълцата се раздвижиха и пропуснаха калинката. Пейо и Нели загубиха равновесие и се стовариха на земята. Нели бързо побягна, но за Пейо беше твърде късно. Той пълзеше със всички сили, за да избяга от човека, но това не беше достатъчно. Точно когато главата му се подаде зад черната сянка и Пейо видя слънчевите лъчи, нещо се стовари върху него и му причини жестока болка.
За щастие Пейо беше такава порода червейче, че дори да беше разделен на две всяка половинка продължаваше живота си. Този случей не беше такъв. Опашката на Пейо загина. Събуди се на другата сутрин в болницата, беше почти на половина по-нисък. Дойдоха да го видят много прители и Нели също. След месец го изписъха. Но сега всичко беше различно, той вече не можеше да играе, така както преди. Дечурлигата му се подиграваха за това че е нисък. Дори приятелите му Теди и Маги вече не му обръщаха внимание. Това много разстрои Пейо, въпреки промяната в него той желаеше да играе със всички останали дори винаги да губи заради ръста си, но те го отбягваха. Единственият му верен прител си остана Нели.