Отдавна не се бях мотала безцелно нощем по улиците! Последно някъде през ноември май... После стана студено и бях в сесия...
Всъщност преди две седмици някъде си направих една нощна разходка. Но тогава не бях сама... пък и обстоятелствата бяха малко по-особени...

Всъщност много ги обичам тия разходки. Успявам да се насладя на някакво първично спокойствие и да помисля сравнително трезво, без излишни нерви.


Тая вечер беше супер яко. Всъщност нямах намерение да си правя разходка, а да ида на гости на Redigy. Но като излязох от блока и видях колко е приятно, реших, че вечерта е прекрасна за разходка.
Приятно топло да излезеш без яке, малко влажно, понеже тъкмо беше валяло. Миришеше на чисто, на пролет, на печени слънчогледови семки от близката рафинерия... Абе супре просто...

Противно на стария си навик, вместо да тръгна към центъра, се запътих в обратна посока. Натам общо взето е края на града - минаваш покрай университета, минаваш покрай гробищата, КАТ, после има едно поделение и си извън Шумен...
Май ми се ходеше на гробищата. Никога не съм ходила до там, любопитно ми беше.
Тръгнах бавичко, спокойно по пустата улица. Размислих се разни работи, дето напоследък нямах време да ги обмислям. Пак съжалих за една простотия дето я направих, ама при тая отрезвителна разходка някак не ми се стори толкоз страшно...

По едно време стигнах до пресечката, която води до университета. Реших все пак да ида до там, а не до гробищата. Сториха ми се твърде далеч май. Замъкнах се до централна сграда и си се настаних на една пейчица сред борчетата...

Блаженство...