Наричат я Черната Роза,

а тя е все още дете.

Живота без капчица мозък

от тръни венче и плете

Наричат я Черната Роза.

Изгуби се тя във нощта

Живота й мръсен и грозен

лиши я от прости неща

Израсна в приюта

на нуждата в скута

със плюшено старо мече.

И днес във коптора

сред своите хора

на ум приказки му чете

Наричат я Черната Роза

Живота й ваза със смрад

Стои във заучена поза

настръхва от студ и от глад

Наричат я Черната Роза

Ще има  тя свое дете

Живота без капчица мозък

венчето му вече плете

И пак въвприюта

на нуждата в скута

със плюшено ново мече

А тя си мечтае

с бебчок да играе

и то непременно момче.

 Наричат я Черната роза,

 а тя е все още дете!

Живота без капчица мозък

от тръни венче и плете

Наричат я Черната Роза

Живота й ваза със смрад

Стои във заучена поза,

колите подвяват и хлад.