Писмо до шефа

от Lusi Antonova на 20 февруари 2009, 11:06

 
Уважаеми господин Иванов,

Бих искал да Ви благодаря, за дългогодишната ни съвместна работа и да Ви призная някой прозрения, които без Ваша помощ никога нямаше да разбера.
Първо искам да Ви благодаря за всички похвали които сте ми отправили, те са били водещия ми стимул за работа. Именно заради тях аз нямах нищо против да оставам до късно на работа и да идвам извънредно в почивните дни, именно благодарение на тях имах желание да продължавам да трупам допълнителни квалификация, знания и умения. Тук е момента да вметна нещо, което от години се каня да споделя с Вас. За последните няколко години ми прави впечатление, че има технически проблем с Вашата електронна поща, не всички е-майли се получават коректно. Например всички ваши похвали аз още не съм ги получил, въпреки многобройните Ви опити да ги изпратите, в което не се съмнявам.
Искам също да Ви благодаря за поредното увеличение на заплатата. Няма да забравя деня в който ми го обещахте. Това ме стимулира още повече да мисля за вашите проблеми като за свой, даже още повече от колкото за свой. Не, не, не уволнявайте касиерката, аз още не съм получил обещаната заплата, но аз знам, че дълбоко в себе си Вие мечтаете деня в който ще ми я връчите официално. И аз мечтая за този ден. Не се притеснявайте заради факта, че ми причинявате финансово неудобство, аз никак не се чувствам финансово притеснен. Жена ми от скоро е на диета, а от както забраних на децата да гледат телевизия ми искат все по-малко пари за храна която е танцувала в рекламите, а на мен лично не ми остава време да се храня.
Исках да Ви благодаря за това, че ми отказвахте полагаемия ми се годишен отпуск в продължение на 10 години. И също така да Ви се извиня за това, че си мислех, че сте жесток. Всъщност след дълбок анализ аз установих, че Вие го правите най-вече заради моя личен душевен мир. След като сериозно обмислих теоретичната възможност да ме пуснете в отпуск тази година и след, признавам си изключително смелите ми мечти и опити да си направя планове, установих, че ако имам нещастието да изляза в отпуск след 10 годишна служба при вас ще се почувствам невероятно прецакан заради всичките останали 9 години. Още веднъж Ви благодаря, че винаги когато можете ми стестявате негативното настроение.
Искам също да Ви благодаря и за това, че назначихте новия ни мениджър. Знам, че го направихте заради мен, знам, че това беше Вашия начин да ми покажете колко добре се справям с работата си. Сега вече дори и аз знам, че съм перфектен в работата си! След неговото назначение, благодарение на сравнението с него, дори и Пешо от първия етаж повиши самочувствието си. Да, да, онзи същия, бавно развиващия се, дето го взехте на работа по онази, социалната програма. Винаги съм знаел, че сте благороден, но сега за първи път ми се отдава възможност да Ви благодаря лично за това.
И за последно в този е-майл, но не на последно място, искам да Ви благодаря за това, че така умело отбягвахте откритите разговори с мен за които толкова упорито Ви молех. Аз дори не осъзнавах, но Вие сте били наясно с факта, че след един подобен разговор в които аз открито щях да Ви посоча реални и сериозни проблеми, щях да се почувствам обиден от факта, че не предприемате абсолютно нищо. За всичките 10 години, само благодарение на Вас, на Вашия опит и съобразителност съм пропуснал хиляди разочарования, за което Ви благодаря.
Има още много неща за които бих искал да Ви благодаря, но знам, че сте прекалено ангажиран и не искам да губя повече от време то Ви, дори прекалено много си позволих.
Необходимостта да напиша този е-майл се породи от факта, че минути след като го прочетете аз ще бъда уволнен и никога няма да имам възможността да Ви благодаря за всички тези неща които сте правили за мен през последните десет години.
С огромно уважение,
Ваш (предполагам вече бивш) служител.

 

Копирано от lusiantonova.blogspot.com