До мене идва спомен за деня,

 когато бяхме с тебе под дъжда.

 Почти забравила бях за това,

 дори запитах се кога ?!

 Спомена до мене долетя,

 не ме оставя, следва ме сега!

 Прегръща ме, затварям аз очи,

 завръщам се в красиви летни дни!

 Щастливи бяхме двама под дъжда,

 докоснати за миг от любовта,

 под нежната ръка на есента.

 Без думи, обещания, писма,

 миг кратък е от вечността.

 Вървейки, срещна ни кола,

 със скорост бясна излетя

 и гибел следваше в ноща,

 но ти ме хвана със ръка

 и хвърли ме, безпомощна така!

 Треперехме и двамата в ноща!

 Ти продължи живота ми с това!

 И дълго ще си спомням за деня,

 когато бяхме с тебе под дъжда,

 за кратък МИГ ОТ ВЕЧНОСТТА !