Сигурно си спомняте, а може и да не си спомняте, че аз се страхувам от високо и дълбоко. Като погледна от високо и краката ми стават кашкавал, а да не говорим за дълбоко, защото на такова място не отивам дори и със заплаха за живота ми. Та значи при мен има такова явление фобия или страх, както си искате, но от високо и дълбоко, не от администрация и модернизация, а още по-малко от модернизатори със самочувствие на дребни богове, ама много дребни.

Може да си мислите, че това ми е поредния пост за интуицията, ама не е. Това ми е коментара към поста на МОДРНИЗАТОРА, в които ни разказва една приказка за нашата виртуална действителност или поне аз останах с такова впечатление. Но понеже той си ни е един, такъв, скромничък и не иска да се изяви като писател на приказки на заглавната, аз реших да се направя на доброжелател и да му драсна едно коментарче, защото доброжелателството винаги сочи пътя към ада и затова драснах коментарчето, ама, в мой стил и затова извадих метлата от килера със скелетите, яхнах я, направих 2-3 кръгчета пред изумените погледи на домашните любимци, тук разбирайте снаха ми и племенника ми и ударих един коментар на модераторския пост. И понеже не ми стига един коментар, защото днес ми е ден за писане и литературна изява, според зодията, реших да напиша ЦЯЛ пост, в който да си излея всички нецензурни благословии, кактои да ви го цъкна и на заглавната, че да не остане някои не ангажиран към приказката на Д* *Б*М*.

/ ако някой не знае какво е Д**Б*М* - веднага го успокоявам, че това не е псувня, но мога да ви кажа какво е на ЛС/

 Моя коментар с малко лична модернизация:

„Тя / Коприва/ не знам дали ще заповяда /да и’ обясниш какво търси и къде да го намери/, но аз ще ти кажа нещо, преди да тръгнеш да МОДЕРНИЗИРАШ нашето писане/мислене е редно да предупредиш ника/акаунта/юзъра/използвача в коментар или на ЛС да си редактира/промени/спести неудобната, ЗА ТЕБ, мисъл. Хем е честно, хем е коректно, хем няма да създаваш допълнително НАПРЕЖЕНИЕ и най-важното няма да ме караш да изваждам метлата от килера със скелетите...

Това не е приятелски съвет. Защото аз не си избирам приятелите с цъкване на бутонче и не ми пука дали имам или нямам такива, но имам едно изключително гадничко качество, което се нарича болезнена откровеност и ти гарантирам, че основната дума тук идва от болка.

Освен това, ако искаш да спечелиш доверието на блогърите е мнооооооого необходимо да го СПЕЧЕЛИШ, а не да се удряш в гърдите и да казваш, че си безпристрастен и едновременно с това да се самоопровергаваш във всичките си действия. Ако си толкова безпристрастен първо бъди КОРЕКТЕН и после ние ще решим сами дали си колко си безпристрастен.

П.П. Сега, като не ти хареса този коментар може да го изтриеш и после непременно драсни едно съобщение на Тери, защото предпочитан да имам кръгче с минус, отколкото изпъчен пъдар с модерно название и самочувствие на Дядо БОЖЕ!

Вярно е че не е нужно да те харесваме, за да си вършиш твоята работа, но не забравяй, че заглавната си може без модератор, но не може без блогъри. Постарай се да не си следващия, заради който някой ще си търси друго място, където сам да се модерира, защото повечето от нас си имат. Ако не ми вярваш погледни в онази опция ВРЪЗКИ при моя профил, не е нужно да ми четеш писанията, само не си мисли, че нета се съизмерва само с BGlog.net и освен това нямаше да е лошо това да се появи на заглавната щеше да ми е интересно какъв отзив ще получиш като автор на приказки.”

Освен безкрайно дългия ми коментар искам да си ПОИСКАМ кръгчето с минуса, защото все още предпочитам да мога да си модернизирам сама писанията, вместо да отварям работа на ЗАГЛАВНИЯ МОДЕРНИЗАТОР. Разбирам, че симпатягите от поддръжката му симпатизират и му прехвърлят част от нашата работа, но аз си искам моето кръгче и си го искам преди убийството на модернизатора да се е превърнало от замисъл в умисъл, а вас момчета и момичета ще ви обвиня в подстрекатели, поради НЕизпълняване на блогърски искания на заглавната. Ха, каква  юридическата формулировка извъртях J. Може да стана и адвокат на мен си, даже.