В « София филм фест 2023» еднa силна лента “Игра на доверие” показа една от житейските съдби да е във времето отпреди днешната ни демокрация. Но преди да видите филма, нека се питаме колко са филмите, които са погледнали критично в друго време и разказват ли на младите какво е било преди тях и какво може от него да се види и днес ? Една криминална история с напрежение, може да усетят терзанията на злодея преди да стане такъв. Злодеят има своите логични мотиви, както е в американския “Пощальонът винаги звъни два пъти » и споменавам втората му версия, защото там оневиняването на алчните злодеи зрителят може да направи с искрената им отначало страстна любов, която после постепенно им омръзва. 
Ще могат ли обаче нашите младежи да оневинят поколенията, които смятат вероятно, че не им е даден добър старт. Ще могат ли, дори и без да си задават въпроса за вина, да градят собствен живот? Някъде между американския филм и “Сезонът на канарчетата”(1993) се намира “Игра на доверие”. Сега предпочитам да ви разкажа за “Сезонът …“. Отначало, към 10-тата минута, ти идва да зарежеш малоумния филм, който не изглежда никак поучителен, а със справедлива неизтълкувана намеса на син да защити пищящата си майка, която май сама си е изподрала дрехите, докато прави любов с чичко в апартаментче, където синът й дочува пищенето й. Удря чичкото с ютия, оставя кървава ютия и следва затвор за непълнолетния. Но и младежът Малин става жертва на нейното мълчание, защото тя “сяда да му обясни”, едва след като Малинчо сериозно я пита кой е и къде е тати и дали младият войник от нейна кореспонденция (изровена от него случайно) е той. И той не е. Наместо него това е самозван буржоа от селско-партиен произход с мисълта за върховенство и собственост над телата на девойки заради парите на партийния му тати и заради забременяване от негов насилствен акт се жени за мама. Оказва се, че писмата с войничето се откриват от необразованата майка на партийния глезанчо и веднага я обвинява, че тя в казармата посещавала когото и когато си поискала и затова да се маха с копелето. Организира и изпращането й в комунистически наказателен лагер, където крехки но брутални надзирателки се изявяват като наши попфолкфурии и шиткат наред с каиша. После историята става: майка и невръстен син в премеждия заради доноси, клевети, които сама и красива жена (изиграна от актрисат Джукелова) може да си навлече от необразовани злодеи. Зрителят съчувства на жената, но си задава въпроса “абе жено, що не седна да му ги обясниш тия работи по-рано”, а и че по-достойно е да си беден или среден, отколкото да си имаш богатство по рождение или бърза придобивка и да се изфукаш с нея. Защото иначе илюзията на канарчето го натиква в котешката паст на живота.