Истината е, че ние хората се страхуваме от Бог.
Защото знаем, че сме твърде грешни за да поискаме от Бог помощ в някоя изключително трудна ситуация, за която ние сме наясно, че само Бог може да помогне.

Нашето подсъзнание услужливо помни всичките ни грехове, а този спомен поражда погрешната мисъл тип: "Аз съм толкова пропаднал, греховете ми са толкова големи, че нямам право да моля Бог за помощ".
Но това е лъжлив страх, който дявол@ подклажда...

Дявол@ се възползва всеки път от този наш страх и окайване, тласкайки ни по-далеч от Бог.
Ние можем да посетим номерулог, да пръснем пари по астролози и врачки, да си напълним къщата и джобовете с най-различни талисмани и бижута с камъни, но от Църквата ще стоим далеч. 
Библията няма и да почетем, абсурд пък да се помолим.

И защо да го правим? Все пак "едва ли /има по-грешен човек от мен самата/самия".

И забравяме простата истина, че Бог изпрати своя единороден Син да се роди, да умре без вина на кръста и да възкръсне, отмивайки по този начин всеки грях на всеки човек, повярвал в Исус живял и живеещ на земята тогава и сега...
Затова този страх го наричам лъжлив. Лъжливите страхове нямат истина в себе си.

Този лъжлив страх ни далеч от църквата, далеч от Бог и Библията.

Притчата за блудния син, в Евангелието на Лука, част от Новия Завет, който пък е част от Библията, ясно показва отношението на Бог към хората. Лука 15:11-32
Защото Бог се радва неимоверно много за всеки, който се отвърне от пътя на греха и направи Бог свой център на живота.
Защото по другия път човек разболява тялото си и унищожава душата си. 
А не за това Бог ни е създал.

"Казвам ви, че също така ще има радост на небето за един грешник, който се кае...“ (Лука 15:7)

Бог ни обича всички!
Трябва само да си го спомним!


из https://bg-patriarshia.bg/17-Sunday-after-the-exaltation