От известно време отивам на работа и се прибирам с велосипед. Засичам си времето - сутрин по нанадолнище отивам на работа за около 35-40 минути, а вечер се прибирам за около час. Прибирането е малко по-трудно, защото има нанагорнище към Младост. Най-големият проблем обаче са множеството коли. Винаги трябва да си нащрек, за да не си останеш на място някъде. Въпреки това, успях да намеря маршрути, по които почти няма автомобилен трафик, както и парка Борисова градина.
Установих нещо интересно. Яхам велосипеда и целият ми път към работа е едно много приятно приключение. Връщането също. Няма го досадното чакане на автобуса, нервното гледане на часовника, блъсканицата, интимните прегръдки с хората там. Всичко си зависи от мен и силата в краката ми. Хубаво е да се чувстваш независим. А освен всичко това, се оказва че съм много по-бърз от автомобилите. Докато те си чакат в задръстването, аз вече съм на работа. Навръщане също. За справка - ако сега изминавам 12 километра за 30 минути на отиване на работа с велосипеда, преди това ги изминавах за час и половина. В най-добрия случай час. 45 минути когато идва Буш.
Навръщане прибирането ми е най-малко час и половина с автобус, плюс чакането по спирките, мъченето да се кача и да не вися от вратата и т.н.
Друго нещо, което установих е, че отивайки на работа с велосипед се отразява много добре на дневния ми тонус. Далеч по-зареден с енергия се чувствам, отколкото при пътуване с автобус. На връщане е същото. Да не говорим, че чувствам, как стопявам онези мазнинки, дето ги натрупах зимата :)
Тъй че, карайте велосипед! Приятно, зарежда с енергия, чувствате се независими и т.н.
Дано е хубаво времето следващите дни, че вече не ми се качва на очукания автобус! :)