СПАЗМИ ПОД ЛЪЖИЧКАТА И BGLOG

от stoiandulo на 06 януари 2006, 18:01

Категории: Нещата от живота - Литература - Невчесани мисли - Забавление - За BgLOG.net - Размисли - Ежедневие
Етикети: приятелство

 
Винаги, без изключение, когато чета разказ или някаква друга кратка форма от български автор, нещо започва да ми дълбае под лъжичката. А то е онова неизбежно чувство на разочарование, което с времето се научих да разпознавам и прилича на пулсациите преди опустошително главоболие. Наречете го цинично предубеждение, наречете го издайническа проява на типичен роден нихилизъм, ако щете. Но това мое чувство си остава факт и никога не успя да ме напусне. Особено при очакването, че ето, сега, при този разказ, при това есе, може и да не е така. Разочарованието в този случай стига почти до физическа болка, тъпа и абсурдна. Какво пък толкова важно? Някакъв си разказ там!
Нямаше да е проблем, ако не обичах да чета литература и примерно се вълнувах повече от това дали Дейвид няма да спретне поредното чудо на Албиона, след което да се прибере и да направи на Виктория още няколко Бекъмчета. За беда, посаденото семе на думите в мен така и не успя да хване плевели. И все се притеснявам, че при четенето на поредната боза, началото на този процес може и да започне.
Разбира се, веднага трябва да уточня - става въпрос не просто за “български автор”, а за “съвременния български автор” – една фраза, която сама по себе си е безсмислена, доколкото характеристиката “съвременност” е твърде относително и не на последно място – преходно понятие. Все пак разните му там класици като Пелин, Хайтов и цялата кохорта, дето ги изучаваме още в училище, имат с какво да се похвалят. Особено Чудомир, когото чета наистина с удоволствие. Но дори той например не е писал еротика, макар българският еротикон да е закодиран в смехотворните му истории.
Ето, и напоследък попрочетох едно-две нещица, уж еротични, ама някак си еротичното стои само като намерение. И цялата надежда, която бях посъбрал в лъжичката, отново взе, че се разплиска. Така се случи и с няколко уж преднамерено комедийни текстове. За да се смея, някой трябваше да ме гъделичка по краката. Добре, че все пак стигнах до края и във всичките случаи, което при мен е показател “приемливо”. От “ приемливо” до “наистина добро” обаче има особена разлика, несъизмерима с двете буквички “до” и двете шпации около тях. Както е, да речем, при Ъпдайк. Вероятно е подличко да мисля така, щом като и аз минавам за някакъв вид писач, български, “съвременен” и т.н., но пък с ръка на лъжичката ще си призная, това е фактор важен, който ме спира да публикувам сериозно и до днес (изключая журналистическите писания - това все пак ми е професия и няколкото поетични отклонения). Защото кой съм аз, че да си въобразявам разни работи и да се мисля за нещо по-добър от останалите, да пренебрегвам усилията на другите като мен. Вижте, не искам да обидя никой, понеже всеки има право да пише и харесва различни неща. Навярно просто не съм попаднал на онзи писател (или писач - ако не искате да е така преднамерено), който ще заключи в мен вратата на съмнението веднъж завинаги.
Но стига разсъждения по тема! И да вървят по дяволите всяко чувство за ниско литературно самочувствие, страх от разпятие на глутница кръвожадни критици или пък притеснението да не бръкна в лъжичката на някой претенциозен книжен многознайко. Важното е, че откривайки BGLOG в мен възкрасна надеждицата, пък и тук прочетох неща, при които не получих спазми под лъжичката. И знаете ли, кое още ме успокоява и ми дава увереност? Това, че не всички са започвали с фалстартове като мен. Че има още много готини хора, които не се страхуват да опитват - пък каквото сабя покаже. Както и че фалстартовете имат край и в моя живот. Затова и не смятам да прекъсвам с експериментите. Нито пък ще изгоня надеждата, че все някога лъжичката ми ще остане пълна при четенето на нов разказ. Ето защо апелирам към всички вас - не преставайте да експериментирате, да опитвате. Защото всяко тръгване нанякъде е вече стигане до нещо.