Фестивалът като начин на живот Вече със снимки

от entusiast на 19 ноември 2008, 06:32

 

Кой истински фен не си е мечтал да бъде на всеки голям музикален фестивал. Цяло лято рок или друга любима музика, няколко сцени с над
Upadate: Вече със снимки!
150 000 куфеещи маниаци и всеки уикенд нон-стоп купон. Това е фестивалната култура и начин на живот на много хора във Великобритания и Европа. С успешния дебют на "Spirit of Burgas" това лято, фестивалната култура стъпи и в България. Като се сетите обаче за цените на билетите които са над 150 паунда за най-големите фестивали в Англия и 160 евро за Rock Am Ring в Германия става ясно, че това е достъпно за малцина. Има обаче начин да присъствате на всички фестивали или поне на колкото можете да издържите. Начинът е да се запишете за доброволец. Получавате пропуск за 3 дена, но срещу него ще трябва да дадете няколко смени на паркинга, да почиствате, да бъдете стюард, да следите за пожари в палатковите лагери, или да давате информация на гостите. Настаняването на стотици хиляди купонджии и организацията изисква хиляден персонал. Сред доброволците на английските фестивали могат да се чуят всякакви западно и източноевропейски акценти и неохипитата, като катун, обикалят целия остров. Какво ви чака на един голям рок фестивал...
Ред и дисциплина
С пристигането в Донингтън Парк, където се провежда може би най-големия рок фестивал в света "Даунлоад" наредени през 50 метра стюарди посрещат десетки хиляди коли и една по-една ги подреждат. Организацията е желязна и младежите с изсулени и скъсани дънки си свършват работата перфектно. Без излишни нерви и задръствания поляните на парка се превръщат в стройни редици от паркирани автомобили докъдето ти стигат очите. Палатковите лагери са няколко и по пътя до дотам хора с жълти жилетки те упътват. Охраната на входа във фестивалното градче е строга, но справедлива. Никакво стъкло! Носещите твърд алкохол в стъклени бутилки са принудени да ги пресипят в бутилки от минерална вода, ако искат да влязат. Родител предвождащ банда тийнейджъри отива да търси пластмасова туба за да прелеят стек с нискоалкохолни коктейли. Пред входа са се натъркаляли група скандинавци които са твърдо решени да оползотворят течността от купчина бира в стъклени бутилки преди да влязат.
Царството на изродите

Фестивалното градче на пръв поглед прилича на български селски панаир, но увеличен в мащаб 1 към 100. Въртележки, влакчета на ужасите, паратропери и какво ли още не.  Сергиите и магазинчета продават всичко необходимо за оцеляване и докарване на фестивален стайлинг на феновете. Тениски, шапки, кърпи, палатки, спални чували, надуваеми дюшеци, гумени ботуши...Има дори и клонове на банки, поща и пунктове на които можете да заредите мобилните си телефони. Продават се екзотични стимуланти като желирана водка, психоделични гъби и билки, почти всичко незабранено от закона.
Сергиите с дрехи и аксесоари и студиата за пиърсинг и татуировки са важен елемент на всеки фестивал. На "Даунлоад" цари модата на рока, пънка, готик, хипи, емо... и всякаква друга неформална култура. Попадаш в един свят с гримирани хора с крилца, разширители на дупките за уши, облечени с мексиканско пончо, тежки обувки с платформи и шипове и рога, носещи немски каски, военни шапки от втората световна, мацки се разхождат по прашки... Стремежът да изглеждаш различно е задължителен.
Преди концерта на динозаврите KISS се образува опашка, по-голяма отколкото пред тоалетните, от желаещи да бъдат гримирани като Джийн Симънс и компания. Целта е да се постави рекорд за "Гинес" от най-много гримирани на едно място. Така и не стана ясно дали рекордът е бил успешен, но боядисаните като звездни деца, демони, котки и извънземни бяха навсякъде. 
Забавление за масите
В програмата на тазгодишния "Даунлоуд" бяха записани над 100 групи на 3 сцени за 3 дена. Това явно се е сторили недостатъчно  като забавление на организаторите, защото концертите завършваха до 22, 30 часа. След това купонът се пренася във фестивалното градче, където има барове и кафета във различни стилове. В няколко шатри текат представления на комици и тихо диско. Последното представлява дискотека в която всеки е с безжични слушалки и слуша каквато си музика иска. Гледката на хиляди хора, куфеещи и подскачащи в тишина е потресаваща и трудно може да се опише. Естествено палатковия лагер също не спи. Дрънчат тарамбуки и китари и гърми рок от всички калибри. На "Даунлоуд" огньовете са забранени заради пренаселването, но на други фестивали ще ви продадат и дърва за лагерния огън.
Море от знамена
Почти всяка компания се разхожда със знаме на бамбуков или рибарски прът. Такива стърчат и покрай палатките. Не става въпрос за някакъв национализъм, или мода. Знамето е важен елемент на всеки голям фестивал и отличителен знак. Има и чисто практична фунция. Ако до лагера на компанията ви няма пилон с флаг трудно ще си намерите палатката сред стотината хиляди. Ако отидете до тоалетна или за бира по време на концертите пък, няма как да се откриете с приятелите сред 150 000 души. В нашия случай  трибагреникът ни послужи като преброяване на българите на фестивала.  Обадиха се няколко българи, сред тях имаше и две момичета работещи на "Даунлоад".  На фестивала могат да се купят почти всички знамена съществуващи на земята.  Азиер беше щастлив да намери флагът на непризната баска държава и нашия "пилон" представляваше България и непризната държава на  баските.  Трибагреникът ни стана повод да поздравят България от фестивалното радио в паузата между групите.
Рециклирай за бира
Въпреки множеството от доброволци на английските фестивали си е мръсничко. Всеки яде и пие, остатъците се хвърлят на земята, а феновете се търкалят между тях. Между палатките предвижването е затруднено от бирени кенове и остатъци за храна. Организаторите са предвидили бонуси за почистващите, но желаещите да се възползват не са много. Специални пунктове раздават чували за боклуци, а срещу пълен чувал дават кен бира. Около сцените обаче, се разхождат купонджии с кули от картонени чаши за бира. От щанда на фестивалния монополист Туборг дават бира срещу 14 празни чаши и цели компании се наливат нон-стоп на аванта.
Дейността известна като "ръсак" у нас също има доста последователи сред европейските неохипита. Могат да се видят доста личности с табелки в стил "откраднаха ми парите, моля помогнете ми". Фестивалният живот изисква жертви. Тъй като пред кабинковите тоалетни има колосално опашки, много дами се опитват да се облегчат в преносимите писуари с противоречив успех.  

Снимки по-късно.
Публикувано във вестник "Експрес"