Slow life е начина да се насладиш на живота, да живееш истински, пълноценно, без да бързаш за никъде, без стрес, без притеснения, с повече качествени, щастливи моменти, с повече любов, повече светлина, повече радост.

Матрицата предлага да бързаш стресирано повечето от времето на живота си, да се събуждаш всеки делник в час, в който все още ти се спи, да вършиш припряно приготовленията си, след което да изживееш стресирани, дълги минути, или провирайки се в натоварен, смогест и нервозен трафик било в кола или обществен превоз, или наблъскан като сардина в претъпканите подземни, но поне бързи влакове на метрото. Всичко това заради безмилостната принуда на "така трябва", "така правят всички" и други подобни робски парадигми.

Никога не го харесвах навремето, в коеото и аз бях част от него, дори тогава, когато не ми се налагаше да пътувам, защото офисите са били наблизо. Още тогава мечтаех, исках и се борих това да се промени.

Години по-късно това се случи, и - разбира се - не съм безделник, просто си извоювах свободата. Свободата на бавен, спокоен живот. Свободата да спя, когато ми се спи, да се разхождам, когато ми се разхожда, и да работя когато съм в апогея на вдъхновението и имам желание да го правя, а не в часове, в които някой е решил да бъда продуктивен, насила, против волята си и биоритъма си на момента.

Навремето, когато това вече беше станало норма в света ми, се мотах в една горичка, горе в частта на града, в която тогава живеех ( Прагияна е изключително зелен град, отвъд каменния център е изпълнено с гори, паркове, които се простират с километри, в началото е шокиращо, защото човек си мисли, че се е изгубил, а всъщност е в един от многото диви, гористи хълмове между кварталите ), стоях на припек блажено и си измислих следната песничка, казва се "Hustler Life":

Today I woke up as usually around eleven
and the coffee I sip tastes like Heaven
Hustler life, hustler life...
Hustler life, oh it feels alright

Щастието на живеенето е личен избор !